Выбрать главу

Джъстин Кронин

Градът на огледалата

 Проходът #3

На моето семейство

И как да се изправя аз срещу терзанията божи и човешки? Уплашен странник в този свят, от ръце чужди съграден?
А. Е. Хаусман
Последни стихове

Пролог

Из Писанията на Първия летописец („Книга на Дванайсетте“)

Представени на Третата световна конференция по Северноамериканския период на карантината

Център за изучаване на човешките култури и конфликти

Университетът на Нови Южен Уелс, Индо-Австралийска република, 16-21 април, 1003 г. сл.в.

[Начало на Откъс 2]

Глава пета

1. Ейми и нейните спътници се завърнаха в Кървил, в мястото Тексас.

2. И там научиха, че са изгубили трима от своите. Тези трима бяха Тео и съпругата му Маусами; и Сара, която наричаха Сара Лечителката, съпруга на Холис.

3. Защото огромна армия от вирали бе обсадила мястото Розуел, където се бяха подслонили, и бе избила всичко живо. Само двама от групата им оцеляха. Това бяха Холис Силния, съпруг на Сара, и Кейлъб, син на Тео и Маусами.

4. И голяма скръб ги обзе за приятелите, които бяха загубили.

5. И в Кървил Ейми отиде да живее при Сестрите, които бяха Божии жени. Взе със себе си и Кейлъб, за да се грижи за него.

6. По същото време Алиша, която наричаха Алиша Ножовете, и Питър, Мъжът с Дните, се присъединиха към войниците от Експедиционния, за да търсят Дванайсетте. Защото бяха научили, че ако убият един от Дванайсетте, ще убият и неговия Безброй и ще изпратят душите им при БОГ.

7. И много сражения се водиха; и много души загинаха. Но така и не успяваха да посекат Дванайсетте, нито да намерят леговищата им. Защото по онова време това не бе Божията воля.

8. И така минаха години, пет на брой.

9. А към края на петте години Ейми получи знак; и този знак ѝ се яви насън. В съня при нея дойде Улгаст в човешки лик. И Улгаст рече:

10. „Господарят ми чака; чака на големия кораб. Защото скоро ще настъпи промяна. Скоро ще дойда при теб, за да ти покажа пътя.“

11. И този мъж бе Картър, Дванайсетият от Дванайсетте, онзи, когото наричаха Картър Скръбния; мъж праведен по своето време и обичан от БОГ.

12. И така, Ейми зачака завръщането на Улгаст.

Глава шеста

1. Но по онова време имаше един град човешки в земята, наречена Айова. Този град се наричаше Отечеството.

2. И в този град живееше раса от хора, пили кръвта на вирал, тъй че да могат да живеят и господстват в продължение на много поколения. Наричаха се Червенооките. А най-главният от тях беше Директор Гилдър, мъж от Времето Преди.

3. А виралът, от когото черпеха живителната сила, беше Грей, наричан Извора. Защото кръвта му бе семето на Нула, баща на Дванайсетте. Държаха Грей в окови, които му причиняваха големи страдания.

4. Там хората живееха като пленници, които да служат на Червенооките и да изпълняват всяка тяхна заповед. И сред тези пленници беше Сара Лечителката, заловена в Розуел, чийто приятели не знаеха, че е жива.

5. И Сара имаше дъщеря, Кейт; но детето ѝ бе отнето. И Червенооките казаха на Сара, че дъщеря ѝ е мъртва, с което сякаш изтръгнаха сърцето ѝ.

6. Детето беше дадено на една жена от Червенооките. Тя се казваше Лайла, съпруга на Улгаст.

7. Дъщерята на Лайла беше умряла във Времето Преди и макар много години да бяха изминали оттогава, все още я измъчваше скръб. И Лайла намери утеха в Кейт, представяше си, че тя е дъщерята, която бе изгубила.

8. Но част от хората в Отечеството се надигнаха срещу потисниците; те бяха Бунтовниците. И Сара се присъедини към тях. Изпратиха я при Лайла, да ѝ служи в Купола, където живееха Червенооките, за да се научи на традициите им. И така Сара откри, че дъщеря ѝ е жива.

9. През това време Алиша и Питър откриха леговището на Мартинез, Десети от Дванайсетте, на мястото, наречено Карлсбад; и се сражаваха с Безброя му. Но не откриха самия Мартинез, тъй като той беше избягал.

10. Нула беше наредил на Директор Гилдър да построи могъща крепост, където Дванайсетте да живеят и да се хранят с кръвта на животни и с кръвта на жителите на Отечеството. Защото техните вирали бяха погълнали почти всички живи същества на света и го бяха превърнали в пустош, където не можеше да живее ни човек, ни вирал, ни животно.

11. И според този план Дванайсетте наредиха на своите Безброи да излязат от тъмните си убежища; и те измряха. Това събитие стана известно като Прогонването.