Джъстин Кронин
Градът на огледалата
Проходът #3
На моето семейство
Пролог
Из Писанията на Първия летописец („Книга на Дванайсетте“)
Представени на Третата световна конференция по Северноамериканския период на карантината
Център за изучаване на човешките култури и конфликти
Университетът на Нови Южен Уелс, Индо-Австралийска република, 16-21 април, 1003 г. сл.в.
[Начало на Откъс 2]
1. Ейми и нейните спътници се завърнаха в Кървил, в мястото Тексас.
2. И там научиха, че са изгубили трима от своите. Тези трима бяха Тео и съпругата му Маусами; и Сара, която наричаха Сара Лечителката, съпруга на Холис.
3. Защото огромна армия от вирали бе обсадила мястото Розуел, където се бяха подслонили, и бе избила всичко живо. Само двама от групата им оцеляха. Това бяха Холис Силния, съпруг на Сара, и Кейлъб, син на Тео и Маусами.
4. И голяма скръб ги обзе за приятелите, които бяха загубили.
5. И в Кървил Ейми отиде да живее при Сестрите, които бяха Божии жени. Взе със себе си и Кейлъб, за да се грижи за него.
6. По същото време Алиша, която наричаха Алиша Ножовете, и Питър, Мъжът с Дните, се присъединиха към войниците от Експедиционния, за да търсят Дванайсетте. Защото бяха научили, че ако убият един от Дванайсетте, ще убият и неговия Безброй и ще изпратят душите им при БОГ.
7. И много сражения се водиха; и много души загинаха. Но така и не успяваха да посекат Дванайсетте, нито да намерят леговищата им. Защото по онова време това не бе Божията воля.
8. И така минаха години, пет на брой.
9. А към края на петте години Ейми получи знак; и този знак ѝ се яви насън. В съня при нея дойде Улгаст в човешки лик. И Улгаст рече:
10. „Господарят ми чака; чака на големия кораб. Защото скоро ще настъпи промяна. Скоро ще дойда при теб, за да ти покажа пътя.“
11. И този мъж бе Картър, Дванайсетият от Дванайсетте, онзи, когото наричаха Картър Скръбния; мъж праведен по своето време и обичан от БОГ.
12. И така, Ейми зачака завръщането на Улгаст.
1. Но по онова време имаше един град човешки в земята, наречена Айова. Този град се наричаше Отечеството.
2. И в този град живееше раса от хора, пили кръвта на вирал, тъй че да могат да живеят и господстват в продължение на много поколения. Наричаха се Червенооките. А най-главният от тях беше Директор Гилдър, мъж от Времето Преди.
3. А виралът, от когото черпеха живителната сила, беше Грей, наричан Извора. Защото кръвта му бе семето на Нула, баща на Дванайсетте. Държаха Грей в окови, които му причиняваха големи страдания.
4. Там хората живееха като пленници, които да служат на Червенооките и да изпълняват всяка тяхна заповед. И сред тези пленници беше Сара Лечителката, заловена в Розуел, чийто приятели не знаеха, че е жива.
5. И Сара имаше дъщеря, Кейт; но детето ѝ бе отнето. И Червенооките казаха на Сара, че дъщеря ѝ е мъртва, с което сякаш изтръгнаха сърцето ѝ.
6. Детето беше дадено на една жена от Червенооките. Тя се казваше Лайла, съпруга на Улгаст.
7. Дъщерята на Лайла беше умряла във Времето Преди и макар много години да бяха изминали оттогава, все още я измъчваше скръб. И Лайла намери утеха в Кейт, представяше си, че тя е дъщерята, която бе изгубила.
8. Но част от хората в Отечеството се надигнаха срещу потисниците; те бяха Бунтовниците. И Сара се присъедини към тях. Изпратиха я при Лайла, да ѝ служи в Купола, където живееха Червенооките, за да се научи на традициите им. И така Сара откри, че дъщеря ѝ е жива.
9. През това време Алиша и Питър откриха леговището на Мартинез, Десети от Дванайсетте, на мястото, наречено Карлсбад; и се сражаваха с Безброя му. Но не откриха самия Мартинез, тъй като той беше избягал.
10. Нула беше наредил на Директор Гилдър да построи могъща крепост, където Дванайсетте да живеят и да се хранят с кръвта на животни и с кръвта на жителите на Отечеството. Защото техните вирали бяха погълнали почти всички живи същества на света и го бяха превърнали в пустош, където не можеше да живее ни човек, ни вирал, ни животно.
11. И според този план Дванайсетте наредиха на своите Безброи да излязат от тъмните си убежища; и те измряха. Това събитие стана известно като Прогонването.