Денят на бурята беше четирийсет и вторият от плаването му. Възнамерявал бе да стигне до Фрийпорт по пладне, да си набави провизии, да си почине за около седмица — непременно трябваше да качи някой и друг килограм — и отново да потегли. Естествено, щеше да се наложи да се види с Лор, неловка работа. Тя дали изобщо щеше да му проговори? Или само щеше да му хвърля гневни погледи отдалеч? Дали щеше да го грабне за колана и да го замъкне в спалнята за час яростен секс, който той въпреки здравия си разум нямаше да може да откаже? Майкъл нямаше представа как ще протече срещата им и от кой вариант би се почувствал по-гузен; щеше да бъде или кретенът, разбил сърцето ѝ, или лицемерът в леглото ѝ. Защото не намираше подходящи думи, с които да ѝ обясни, че Наутилус, нуждата му от усамотение и фактът, че не може да отвърне на любовта ѝ, не са свързани с нея.
Както често се случваше, неусетно си спомни за последния път, в който видя Алиша — доколкото знаеше, това беше и последният път в който някой изобщо я бе виждал. Защо избра него? Алиша дойде в болницата сутринта, преди Сара и другите да тръгнат от Отечеството към Кървил. Майкъл не знаеше колко е часът; спеше и когато се събуди, я видя да седи до леглото му. Изражението ѝ беше… странно. Усети, че е седяла там доста време и го е гледала как спи.
— Лиш?
Тя се усмихна.
— Здравей, Майкъл.
Последва мълчание от поне трийсет секунди. Тя не го попита: Как се чувстваш? нито рече Много си смешен с този гипс, Верига, не го стрелна и с някоя от хиляди заядливи забележки, които си разменяха от деца.
— Би ли ми направил една услуга?
— Добре.
Но Алиша не довърши мисълта си. Само извърна очи за миг и после отново го погледна.
— Отдавна сме приятели, нали?
— Разбира се.
— Винаги си бил толкова… умен. Помниш ли…? Не съм сигурна кога точно се случи, но бяхме малки. Мисля, че Питър също беше с нас, както и Сара. Една нощ се промъкнахме на Стената и ти изнесе реч, кълна се, истинска реч, как работи осветлението, за какво служат турбините и батериите и така нататък. Да ти призная, дотогава си мислех, че лампите просто светват от само себе си. Сериозно говоря. Боже, колко глупава се почувствах.
Майкъл сви смутено рамене.
— Явно съм се правел на всезнайко.
— О, не се извинявай. В онзи момент си помислих: Това момче е голяма работа. Някой ден, когато имаме нужда от него, той ще ни спаси задниците.
Майкъл не знаеше какво да отвърне. Никога не бе виждал човек, който да изглежда толкова объркан, толкова обременен от живота.
— За какво искаш да ме помолиш, Лиш?
— Да те помоля ли?
— Нали каза, че искаш да ти направя услуга.
Алиша се намръщи, сякаш въпросът я озадачи.
— Вярно, така казах.
— Лиш, добре ли си?
Тя стана от стола. Майкъл понечи да каже нещо, не бе сигурен какво, но тя се наведе, отметна косата му настрани и за негово изумление го целуна по челото.
— Грижи се за себе си, Майкъл. Ще го направиш ли заради мен? Тук ще се нуждаят от теб.
— Защо? Отиваш ли някъде?
— Просто ми обещай.
И той не я спря. Три години по-късно все още преживяваше мига отново и отново, като в омагьосан кръг. Мига, в който тя му каза негласно, че заминава завинаги, а той не изрече думите, които да я спрат. Има някой, който те обича, Лиш. Аз те обичам. Аз, Майкъл. Обичам те, откакто се помня, и ще те обичам навеки. Но думите се заплетоха на езика му и мигът отмина.
— Добре.
— Добре — повтори тя и си тръгна.
Бурята. На сутринта на четирийсет и втория му ден в открито море, потънал в спомени, Майкъл се беше разсеял — осъзнаваше, че има буря, но не забеляза, че морето бушува все по-силно, че небето е потъмняло почти до черно, че вятърът става все по-бурен. Бурята връхлетя с оглушителен гръм и дъждовен порив, който удари лодката като с гигантска длан и я наклони силно. Леле, помисли си Майкъл и се покатери по щурца. Какво, по дяволите…? Късно беше да свие платната; единственото, което можеше да направи, бе да се понесе по вятъра. Той опна основното платно и насочи лодката по посока на вятъра. Отвсякъде прииждаше вода — преливаше на пенливи вълни през носа, лееше се като из ведро от небето. Въздухът беше наелектризиран. Майкъл стисна въжето на основното платно със зъби, опъна го здраво и го закачи на макарата.