— Карлос.
— Карлос, всичко ще бъде наред. Но нека децата изчакат тук.
Плацентата се бе отлепила от стената на матката; това беше причината за кървенето. Мястото на разкъсването можеше да се затвори и по естествен път чрез съсирек, но бебето беше разположено седалищно, което щеше да усложни раждането, а в трийсет и шестата седмица Сара не виждаше причина да отлага.
— Може да изчакаме — обясни тя на съпруга, — но според мен това не е разумно. Възможно е бебето да не получава достатъчно кислород.
— Може ли да остана при нея?
— Не и за операцията. — Тя хвана мъжа за ръката и го погледна в очите. — Ще се погрижа за нея. Повярвайте ми, след това ще имате много с какво да помагате.
Сара поиска упойка и грейка и двете с Джени си измиха ръцете и облякоха престилки. Джени почисти корема и слабините на жената с йод и я завърза за масата. Сара включи лампите, сложи си ръкавици и наля упойка в малък съд. Взе гъба с форцепса и я потопи в кафявата течност, след което я постави в отвора на кислородната маска.
— Добре, госпожо Хименез — каза тя. — Ще ви сложа маската. Миризмата ще ви се стори необичайна.
Жената я погледна с безпомощен ужас.
— Ще боли ли?
Сара се усмихна, за да я успокои.
— Повярвай ми, нищо няма да усетиш. А когато се събудиш, ще видиш бебето си. — Тя постави маската върху лицето на жената. — Сега просто дишай равномерно.
Жената заспа веднага. Сара придърпа масичката с инструментите, все още топли от изваряването, и си сложи хирургическа маска. Със скалпела направи напречен разрез над срамната кост, след това втори, за да отвори матката. Видя бебето, свито с главата надолу в околоплодния мехур, чиито води бяха обагрени в розово от кръвта. Разряза внимателно мехура и бръкна вътре с форцепса.
— Приготви се.
Джени застана до нея с кърпа и леген. Сара извади бебето през разреза, подхвана главата му с длан и го подпря с палец и показалец между раменете. Бебето беше момиченце. Още едно бавно издърпване и го извади докрай. Джени го уви в кърпата, почисти устата и носа, обърна го по корем и разтри гърба му; с хрипливо хлъцване детето пое първия си дъх. Сара преряза пъпната връв, извади плацентата и я изхвърли в легена. Докато Джени поставяше бебето в грейката и проверяваше показателите, Сара заши раните на жената. Съвсем малко кръв, никакви усложнения, здраво бебе: никак не беше зле за десетминутна процедура.
Сара свали маската от лицето на жената.
— Бебето се роди — прошепна тя в ухото ѝ. — Всичко е наред. Имаш здрава дъщеричка.
Съпругът и синовете чакаха отвън. Сара ги повика и ги остави за малко насаме. Карлос целуна жена си, която започваше да се събужда, след това взе бебето и го прегърна. Двамата сина също подържаха сестричката.
— Измислили ли сте ѝ име? — попита Сара.
Мъжът кимна с насълзени очи. На Сара ѝ стана мило; не всички бащи бяха толкова сантиментални. Някои като че ли почти не ги беше грижа.
— Грейс — отвърна той.
Закараха майката и дъщерята надолу по коридора. Мъжът изпрати момчетата навън, бръкна в джоба на гащеризона си и нервно подаде на Сара листа хартия, който тя очакваше. Двойки, които искаха трето дете, можеха да откупят това право от двойка, която имаше по-малко от полагащите им се деца. На Сара никак не ѝ се нравеше тази практика; струваше ѝ се нередно да купуваш и продаваш правото да дадеш живот, а половината от сертификатите, които ѝ представяха, бяха фалшифицирани и купени на черния пазар.
Тя прегледа внимателно документа на Карлос. Хартията беше от официално издадена партида, но мастилото дори не се доближаваше до правилния цвят, а печатът се намираше от грешната страна.
— Онзи, който ви го е продал, трябва да ви върне парите.
Лицето на Карлос помръкна.
— Моля ви, аз съм обикновен хидро. Нямам достатъчно пари, за да платя данъка. Вината е изцяло моя. Тя каза, че денят не е подходящ.
— Хубаво е, че си признавате, но, за съжаление, проблемът не е в това.
— Умолявам ви, доктор Уилсън. Не ме карайте да я давам на сестрите. Синовете ми са добри момчета, сама видяхте.
Сара нямаше намерение да изпраща малката Грейс в сиропиталището. Но сертификатът на мъжа беше толкова очевиден фалшификат, че някой в статистическата служба със сигурност щеше да забележи.
— Направете услуга и на двама ни и унищожете този документ. Аз ще впиша раждането в регистъра, а ако забележат несъответствието, ще измисля нещо — ще им кажа, че съм загубила сертификата или нещо подобно. С малко късмет ще се окаже, че документът се е изгубил сред бумащината.