Наложи се да отиде още три пъти надолу по реката за материали, но накрая остана доволна. Уви дръжката с жилави лиани, за да не се пързаля ръката ѝ по гладкия метал. Оръжието тежеше приятно в дланта ѝ. Лъскавият връх блестеше на слънцето. Но първият разрез щеше да е истинското изпитание. При последната си експедиция се натъкна случайно на нива с пъпеши, големи колкото човешка глава. Плодовете растяха нагъсто, с преплетени дръжки и листа с формата на длани. Избра един пъпеш и го прибра в торбата. Сега го постави на повален дънер, прицели се и замахна с меча. Двете половини се заклатушкаха бавно, сякаш зашеметени, и паднаха на земята.
Вече нищо не я задържаше тук. Вечерта преди да потегли, Алиша отиде на гроба на дъщеря си. Не искаше да го оставя за последния момент; трябваше да приключи тук начисто. В продължение на две години гробът стоеше необозначен. Струваше ѝ се, че никой паметник не е достоен. Но не биваше да го оставя безименен. От остатъците от стоманената шина Алиша направи кръст, заби го с чука в земята и коленичи пред него. Тялото на бебето сигурно вече се беше разложило. Може би бяха останали няколко кости. Дъщеря ѝ се бе сляла със земята, дърветата, камъните, дори с небето и животните. Пренесла се бе в друг свят. Гласът ѝ отекваше в чуруликането на птиците, червената ѝ коса пламтеше в багрите на есенните листа. Алиша размишляваше за всичко това, докато галеше земята с длан. Веднъж разбито, сърцето си оставаше разбито.
— Съжалявам — промълви тя.
Утрото настъпи сиво, мъгливо и без вятър. Мечът, прибран в ножница от еленска кожа, бе преметнат на гърба ѝ под ъгъл; ножовете си носеше кръстосани на гърдите. Тъмни очила с кожени предпазители на слепоочията скриваха очите ѝ. Алиша завърза дисагите и се метна на гърба на Воин. Дни наред конят крачеше неспокойно наоколо, усетил предстоящото заминаване. Това, което си мисля, ли ще направим? На мен ми харесва тук. Планираше да поеме на изток покрай реката и да я следва през планината. С малко късмет щеше да стигне до Ню Йорк преди първия листопад.
Алиша затвори очи. Щеше да чуе гласа чак след като заглушеше мислите си. Гласът идваше от същото място като сънищата и шепнеше в ухото ѝ като вятър в пещера.
Алиша, не си сама. Знам мъката ти, защото тя е и моя. Чакам те, Лиш. Ела при мен. Ела си у дома.
Алиша пришпори Воин с пети.
Две
Питър пое към къщи надвечер. Над главата му ширналото се притъмняващо небе над Юта бе набраздено от пъстри ивици. Ранна есенна вечер: нощем ставаше студено, но денем все още се задържаше сравнително топло. Вървеше покрай ромолящата река с въдица на рамо и кучето, подтичващо до него. В торбата носеше две тлъсти пъстърви, увити в жълти листа.
Щом наближи фермата, чу от къщата да се носи музика. Събу калните си ботуши на верандата, остави торбата и влезе вътре. Ейми седеше пред старото пиано с гръб към вратата. Питър се промъкна тихо зад нея. Тя свиреше толкова съсредоточено, че не го забеляза. Питър слушаше, без да помръдва, притаил дъх. Ейми се поклащаше леко в такт с музиката. Пръстите ѝ играеха по клавишите, сякаш не свиреха нотите, а ги призоваваха. Мелодията изразяваше искрени емоции. От нея струеше скръб, но толкова нежно изразена, че не звучеше тъжно. Напомняше му на начина, по който усещаше отминаването на времето и превръщането му в спомени.
— Ти се прибра.
Не бе забелязал кога мелодията свърши. Постави ръце върху раменете на Ейми, а тя се обърна на стола и вдигна лице.
— Ела тук.
Питър се наведе и отвърна на целувката ѝ. Красотата ѝ бе удивителна; преоткриваше я наново всеки път, щом я погледнеше Той кимна към пианото:
— Не знаех, че умееш да свириш.
— Харесва ли ти? — Ейми се усмихна. — Упражнявам се цял ден.
Питър отвърна, че музиката му харесва, че го кара да се замисля. Добави, че не намира думи да опише чувството, което предизвиква у него.
— Как беше на реката? Доста се забави.
— Нима? — И този ден, както обикновено напоследък, бе минал неусетно сред мъглата на удовлетворението. — Толкова е красиво по това време на годината, че явно съм изгубил представа за времето. — Целуна я по главата. Косата ѝ беше току-що измита и ухаеше на билките, с които омекотяваха домашния сапун. — Продължавай да свириш. Аз ще приготвя вечерята.