В това време бушуваше войната. Черният враг завземаше една след друга порутените сгради. Пръстенът му се свиваше все повече и повече около главната квартира на вулфаните. Херцогът разпрати куриери във всички части на Боллуна и събра войниците си. Сто и осемдесет вулфани заеха позиция в руините около главната квартира. Други четирийсет вдигнаха бивак на квадратния площад, два етажа под залата на Друлца. Кралцек остави само около шейсет войници в стратегически важните руини на града, та поне тях да задържат.
Още по-неотложен от военната ситуация изглеждаше за Друлца въпросът със снабдяването. Складовете за храни на вулфаните бяха практически празни. Още пет-шест пленници, между които жената и детето от унищожената от тараците орда номади. Мъжът и тараците отдавна бяха минали по пътя на пленниците, домъкнати в главната квартира на вулфаните.
Друлца изпрати три десетчленни ловни експедиции на север в горите. Може би поне една щеше да успее да се завърне в главната квартира с плячка.
Небето над Боллуна вече придобиваше някакъв оловен оттенък, когато вечерта на третия ден Друлца чу стъпки откъм стълбищния купол. Със стенание се надигна от чувалите с трева и кожите, закуцука към трона си и се отпусна на него. Нервно оправи кожената си тога.
Ботуши кънтяха по каменните стъпала. Три фигури минаха под извитата греда над вратата. Носеха дълги мечове и червенокафяви кожени наметки. Цветът на личната гвардия на Ургаца. С маршова стъпка минаха покрай каменната маса до трона на Друлца. И тримата вдигнаха юмруци над главите си.
— Да живее дълго върховната майка — изръмжа средният от гвардейците на вещицата, висок, кокалест вулфан. Друлца знаеше, че се казва Муррцек и че е доверен човек на майка й.
Войниците отляво и отдясно мълчаха. Не бяха вулфани. Почти никакви косми не покриваха бледите им тела. Продълговатите им лица изглеждаха ъгловати и изсушени. Очите им бяха хлътнали. За разлика от вулфаните при тях доминираща в лицето беше не муцуната, а дългият, остър нос. Устните им бяха сиви и тънки. Толкова тънки, че не можеха да скрият жълтите зъби на войниците. Зъбите им бяха заострени.
Не носеха хитинови шлемове като войника вулфан между тях, а червенокафяви кожени качулки. Краищата на ушите им стърчаха като изсъхнали гъби отстрани на тесните им черепи. Принадлежаха към немногоброен народ, който обитаваше скални пещери в подножието на ледената планина. Противни създания, с които прадядото на Друлца беше сключил съюз още преди войната.
— Какво искате? — изграчи тя.
— Майка ти ни изпрати. Желае да разговаря с тебе.
Най-сетне. Друлца с мъка се смъкна от трона и по четирите стъпала. Вулфанът вървеше пред нея. Двамата голокожи отстрани, но внимаваха винаги да са половин крачка зад нея.
С лявата си ръка Друлца се подпираше на стената, докато слизаше стъпало по стъпало. Някога стълбището е имало перила. Поне така разказвала бабата на Друлца.
На последното стъпало залитна. Бледият голокож отдясно зад нея я задържа. При кратковременното докосване козината на Друлца настръхна. Изръмжа недоволно и се освободи.
Понякога проклинаше екстравагантността на майка си. Не само за това, че държеше специална гвардия от двайсетина войника. Това й се полагаше като на вещица. Но беше включила в личната си гвардия и почти десетина чужденци. Тези двама голокожи например. В това число и бойци гиганти от най-далечната Южна земя, при чийто вид на Друлца редовно й потичаха лигите. Преди години вещицата беше приела в личната си гвардия дори един тарашки крал. За щастие той скоро стана жертва на атентат. И се озова тайно върху скарата на Кралцек.
Друлца се затътри през вътрешния двор. Пред кожените палатки и около огъня седяха вулфански войници. Скочиха, когато познаха върховната майка. Юмруци се вдигнаха във въздуха.
— Да живее дълго върховната майка — изреваха четирийсет гърла.
Друлца махна бегло с ръка и изръмжа някакъв поздрав. Придружителите й я преведоха през обраслия с жълтеникава трева и храсталаци площад. Счупените каменни плочи се разклащаха под стъпалата им. Както почти всички вулфани, Друлца ходеше боса.
Порутената фасада на руината, към която спадаше и кулата на Ургаца, в цялата си долна половина беше отделена с арки. По време на последното поколение четири от колоните бяха заменени с прави дъбови трупи. Инак порутеният балкон на височината на половината фасада не би устоял дълго.
На балкона, по брезите и другите дървета се бяха облегнали многобройни стражи. Колоните под балкона бяха напълно обрасли с бръшлян и калинови храсти.