Мат приклекна и внимателно разгледа наличната част. Гадината изглеждаше като кръстоска между змия и насекомо, широка колкото мъжка ръка и наполовина толкова на височина. Беше покрита с фина, кадифена, черна като антрацит козина. Напомняше на Мат за кожата на къртица. Отдолу имаше лопатковидни крака, не по-големи от средноголяма човешка китка. Мат откри два чифта върху извадената част от трупа. Тялото имаше спирална форма, каквато Мат никога не беше виждал у някое живо същество. Подобно на резбата на винт, от козината стърчаха остри ръбове. Мат удари с камък по тях. Издрънча, сякаш беше ударил в метал.
Надвеси се над главата. И тя беше покрита с кадифена козина точно както тялото. Очите бяха разположени отстрани. Предпазваше ги тънка, упорита четина. В края си главата изтъняваше като вретено. Тук козината беше по-рядка и по-светла. Мат видя как набръчканата кожа проблясва. Той заби копието в устната цепнатина на звяра и повдигна горната челюст. Кожата на върха на главата се разтвори като ветрило. Пастта на звяра продължи да се разтваря, докато не стигна почти двойния диаметър на тялото. Мат си помисли за огромните змии, които могат да поглъщат жертви с десетократно по-голям диаметър от този на собственото си тяло.
— О, по дяволите! — Стана. — Как наричате гадината?
— Геягудоо — каза Аруула. Посочи мършата. — Младо.
— Младо…? — Мат преглътна. — Колко големи са възрастните?
Аруула го погледна сериозно. Беше пребледняла.
— Много големи — прошепна. — Много големи…
По-късно вдигнаха лагера далеч над речния гъсталак, между дърветата. Запалиха се огньове и се раздадоха шмалдан и сварени корени. Тази вечер никой не се смееше. Почти никой не продума.
На Мат му направи впечатление, че мъжете и жените се отдръпнаха от него. Единствена Аруула седеше до него. Сякаш изведнъж започнаха да отбягват да са близо до него. Само Зорбан от време на време го поглеждаше крадешком.
Естествено — имаше двама мъртви. Бе се оказал неспособен като бог. Както често през изминалите седмици, Мат внезапно се почувства безкрайно самотен. Към това се прибавяше и гаденето, което го мъчеше след смъртта на Цурпа. Пиеше само вода и не сложи нито залък в устата си. След събитията долу на реката се чувстваше сякаш в главата си има памук вместо мозък.
Постепенно хората на Зорбан влязоха в палатките си. Само Аруула остана да седи с него край огъня. Гледаха втренчено жаравата. Мат не искаше да измъчва тампона в главата си с някакви въпроси. Отказваше се да мисли повече за този ландшафт, за тези хора, за тези отвратителни геягудоо. Нямаше отговор на тези загадки. Поне засега нямаше.
„Нещата са такива, каквито са. Ако искам да оцелея, трябва да ги приема…“
— Балоор — прошепна Аруула внезапно. Мат я погледна въпросително. В големите й тъмнокафяви очи се отразяваше светлината на огъня. — Балоор е изпратил геягудоо.
— Как би могъл да направи такова нещо?
— Геягудоо идват от Оргуудоо. А Балоор може да разговаря с Оргуудоо…
— Оргуудоо? — Мат не разбираше нито дума. Може би и не искаше да разбере.
— Бог на мрака. — Аруула говореше много тихо. Като че ли темата я плашеше. — Демон, могъщ демон…
Мат мълчеше. Не знаеше какво да мисли за думите на Аруула. А и не искаше да слуша повече непонятни неща. Нуждата му от такива беше задоволена докрай.
Тази нощ почти не спа. И ако за малко се унасяше в сън, в сънищата му се явяваха призрачни създания: тараци, гигантски, черни, покрити с люспи птици, мухи и бръмбари с големината на гъски, каквито бе видял в пещерите на тараците, и тези всяващи ужас геягудоо.
На следващата сутрин се събуди изтощен и с главоболие. Входовете на палатките бяха открехнати. Мат се огледа и откри хората на Зорбан долу при реката. За кратко време си поигра с мисълта да си събере нещата и да тръгне сам. Но тогава между хората съгледа Аруула…
Цялата орда се беше събрала в моравата. Около кратера, в който беше изчезнал Радаан и в който лежаха тленните останки на старата Цурпа. Мат наблюдаваше как Зорбан и другите мъже носеха камъни и ги трупаха върху разровената земя.
Скоро до него достигна многогласно мърморене. Погребален ритуал, реши Мат. Молеха се.
Когато по-късно се изкачиха по наклона, усети погледите на трийсет и три чифта очи. Варварите спряха на няколко крачки от Мат и впериха поглед в него. Знаеше точно какво става. Смъртта на най-големия му син и на главната му жена бяха разтърсили вярата на Зорбан в божествеността на Маддракс.
Аруула се отдели от групата. Лицето й беше угрижено.
— Всички се питат — каза тя — защо Радаан и Цурпа мъртви. Питат се дали Маддракс наистина бог…