Нападението на земните змии започна напълно неочаквано. Мат и Аруула чакаха в тръстиката от другата страна на реката с още двайсетина членове на ордата. Фреккойшерът начело на летящата редица с останалата част от ордата тъкмо премина средата на реката, когато внезапно отляво и отдясно на Мат изкрякаха водни птици и много бързо изхвърчаха подплашени от тръстиките. Стеблата на тръстиките се разделиха и Мат видя черните глави на две геягудоо.
Чакащите хора нададоха вик. Скочиха и побягнаха. Мат извади пистолета от гащеризона си. Отляво и отдясно от него към небето изскочиха фонтани вода и тиня. Една бременна жена изчезна в тресавището. Млад воин изпищя смъртно уплашен и заби копието си в кипящата земя под краката си. Нищо не му помогна. Нещо неудържимо го дърпаше в тинестата почва.
— В гората! — изрева Мат. — Бягайте в гората! — Стиснал оръжието с две ръце, той се обърна по надлъжната си ос, наблюдаваше тревата, тръстиките, локвите. Вече петдесет крачки го деляха от бягащата орда. Видя, че Аруула се обърна да го види. — Бягай! — изрева той. — Бягай!
Земята около него сякаш експлодира. Бликнаха пет-шест фонтана. Всичките на по-малко от двайсет крачки от него.
„Заобикалят те… Всяка крачка, която правиш, издава мястото ти…“
До себе си мярна сянката на един фреккойшер. Погледна нагоре — два гигантски скакалеца прелитаха над него в посока към гората. Мляскащи, гъргорещи шумове върнаха погледа на Мат обратно към земята. Видя от всички страни да се въртят дебели издутини с черна кожа. Да, да се въртят! Подобни на нарези, се въртяха спираловидно подредените рогови плочки. Зверовете си проправяха път към него.
Мат вдигна „Беретата 98 Г“ и натисна спусъка. Веднъж, два пъти, три пъти. Една от земните змии трепна и се отпусна безжизнено, друга се изправи, повлече със себе си тиня и земя, завъртя се във въздуха и се стовари в тревата. Безброй крака лопати се подаваха от дългото й около шест метра тяло.
Срещу атакуващата вълна на геягудоо се стовари градушката стрели на хората на Зорбан. Три звяра умряха. Но все още четири или пет се приближаваха към Мат. Но сега в обръча имаше празнина. Мат направи последно усилие, прескочи два трупа, озова се в тресавището извън пръстена на нападението, събра сили и побягна към гората.
Тичешком се обърна. На десет крачки зад него — фонтан от тиня и сянката на фреккойшер. Беше се приземил гигантски скакалец с трима воини. Мат чуваше свистенето на стрелите и копията.
Дробовете му го бодяха, пулсът му беше бесен, усещаше в слепоочията си ударите на сърцето си. Давай! — крещеше някакъв глас в мозъка му. Тичаше през тръстики и треви, отново се огледа. Подобен на мощен мръснокафяв гейзер геягудоо тъкмо се изправи, сграбчи фреккойшера за задните му крила и го завлече в глъбините. Същевременно Мат стигна до покрайнините на гората и се хвърли в ниските дървета.
Последният фреккойшер кацна близо до гората и веднага го изтеглиха между дърветата. Никой не посмя да спасява от блатната трева прътите за палатките и вързопите с кожи. Всички мислеха само за едно — да избягат по-навътре в гората.
Беше безредно, паническо бягство. Едва след три часа се събраха на широка, светла горска ивица — отовайи. До свечеряване вървяха усилено на юг. Липсваха едно възголямо момче, един воин и една бременна жена. И тримата бойци заедно с фреккойшера, които бяха спасили своя бог Маддракс, а сами бяха намерили смъртта си…
Балоор беснееше от яд. Като луд заби бойната си секира в ниското дърво. Маддракс пак се измъкна!
Наблюдаваше нападението на геягудоо от едно дърво, само на пет хвърлея копие от мястото на сражението. Ала очите му отново не видяха онова, за което най-много копнееха — унищожаването на Маддракс и смъртта на Зорбан.
Балоор полека-лека се успокои. Все пак ордата загуби шестима други членове и един фреккойшер. Сега наброяваше само двайсет и седем глави. И притежаваше още четири ездитни животни. Но, изглежда, Зорбан не мислеше за връщане.
Е, добре — до следващата планинска верига имаха да преодолеят още два-три прехода. Достатъчно време, за да накара геягудоо още веднъж да ги нападнат. А ако се наложеше — и четвърти, и пети път.
— В името на Оргуудоо! — изфуча Балоор. — Никой от вас не бива да се отърве! Никой!
Прекара нощта в крайбрежната тръстика. На следващата сутрин се качи на фреккойшера си и тръгна по следите на ордата.
Часове наред вървяха през тъмната гора. Зорбан заповяда да се запалят две факли, факлоносците вървяха начело на колоната. Ордата с наличните четири фреккойшера се придържаше плътно до редиците дървета и до отчасти високия колкото човешки бой гъсталак в средната ивица на обраслия аутобан.