Краката на Мат натежаха. Както всички други, които не се ползваха от привилегията да яздят на фреккойшер, и той се мъкнеше със залитане. Прецени, че вървяха около дванайсет часа, когато първият се строполи. Беше един юноша.
Най-сетне Зорбан заповяда да се установят на лагер. Повече от половината пръти за палатките бяха загубени при нападението на зверовете. Хората на Зорбан се отказаха да вдигат останалите палатки. На светлината на факлите се скупчиха и се увиха в кожи. Зорбан постави по трима стражи отляво и отдясно на горската ивица.
Сменяха се на два часа. Утринната зора вече огряваше върховете на дърветата, когато Мат и Аруула отстъпиха топлите си постели на уморените стражи. Застанаха на пост пред черната стена на гъстата гора.
Мат приседна до спасителния си контейнер при едни обрасли останки от кола, на около двайсет крачки от Аруула. Понякога между храстите зърваше тъмните очертания на тялото й.
По едно време сянката й се отдели от мрака и тя се приближи до него.
— Балоор ни преследва — прошепна тя.
— Откъде знаеш това?
— Усещам — пришепна Аруула. — Иска убие Маддракс. Геягудоо тебе заградили — не забеляза ли?
О, да. Мат забеляза, че е основният обект на нападението на зверовете. Но не можеше да повярва, че животните са под влиянието на някакъв отмъстителен магьосник. Не отговори на Аруула. Мълчаливо седяха известно време един до друг. Чернотата на небето все повече и повече се превръщаше в тинесто сиво.
Аруула се изправи на колене. Сведе горната част на тялото си към бедрата си и пъхна глава между коленете. Мат виждаше, че тя леко полюшва тялото си натам-насам. Минутите течаха. Той нямаше обяснение за поведението на Аруула. Помисли, че е някакъв религиозен ритуал.
Най-после тя отново се изправи.
— Там в гората има някой — прошепна тя.
— Нищо не съм чул. Откъде ти хрумна?
— Подслушвах духове — нашепна му жената. — Десет или повече. Гладни духове. Много гладни. — Тя стана. — Зорбан да се събуди… — Безшумно се измъкна оттам.
Мат не знаеше как да го разбира. Какво искаше да каже с тези „духове“… и с това „подслушвам“?
Изглежда, Зорбан и неговите мъже и жени воини знаеха как точно да разбират информацията на Аруула. Няма и две минути след това и двете факли угаснаха. Бойци с мечове, лъкове и копия се запромъкваха покрай Мат и се разположиха на една линия в края на старото пътно трасе. До Мат, зад останките на колата заеха позиция двама стрелци с лък.
Аруула отново се появи до него. Постави пръст на устата си и му даде да разбере, че трябва да пази тишина. Без да дишат, се ослушаха в мрака. Дълбоко в гората прошумолиха листа. Счупи се клон. Очите на Мат се опитваха да пробият мрачната стена. В тъмнината се открояваха само неясните очертания на стволовете на дърветата и храстите. Утринната зора все още не беше истински напреднала.
Изведнъж Аруула се приведе и посочи към гората. Между два ствола Мат различи сянка. Стрелецът с лък до него опъна тетивата. В следващия момент в тъмната гора изсвистя стрела. Чу се пресипнало хъркане и някакво тяло се строполи в шумата.
И отново гробна тишина.
Зорбан се запромъква отзад към Аруула. Прошепна нещо в ухото й. Тя пък нашепна на Мат превода.
— Зорбан моли за твоята божествена светлина.
Мат я погледна неразбиращ. Въпреки тъмнината, струваше му се, че вижда умолителния израз на лицето й. И най-после разбра.
„Божествената светлина“ — имаха предвид светлинните илюминации! Мат беше пожертвал една граната и един патрон, за да се легитимира пред тях като бог. И да се наложи над проклетия Балоор.
Размисли. Ако пуснеше осветителна ракета, тя щеше да има ефект високо над гората. А изстрелването й щеше да издаде позицията им. От друга страна, разполагаше само с три заслепяващи гранати.
Въпреки това избра последното. А в това беше и шансът след опустошителните загуби през изминалия ден да позаглади имиджа си като пратеник на Вудан.
Отвори спасителния пакет, потърси опипом разпределението за гранатите и измъкна една. Аруула отново посочи тъмнината.
— Един хвърлей копие и още половина, след това… Погледът на Мат проследи указаната от протегнатата й ръка посока, но и при най-добро желание не успя да различи нищо. Хвърлей копие и половина — беше твърде далече. Още повече, че трябваше да метне гранатата в стръмна парабола, за да не я запрати в короната на първото срещнато дърво.
Със стоманеното яйце в дясната ръка той се спотайваше на земята до Аруула.
— Кажи ми, когато се приближат на хвърлей копие. — Видя как жената кимна. И долавяше близо до себе си изпълнените с очакване погледи на вожда и бойците. За няколко секунди се заслушаха и взряха в тъмнината. Шумоленето в гората се усили.