— Татко, помните ли Паулина? Току-що я срещнах…
— Да, да — той вече не гледа към мен, а маха на някого в тълпата. — Има още много неща, които трябва да усвоиш.
— Паулина може да ме научи.
Баща ми се усмихва снизходително.
— В много отношения Паулина е по-незряла и от теб. Дължи се на това, че в живота й не е имало баща.
Човекът, на когото е махал, приближава през множеството. Млада жена. Лицето й е много бледо. Има червеникавозлатиста коса и сини като аквамарин очи, обрамчени от тъмни мигли. Красотата й е поразителна. В нея разпознавам една от старите приятелки на сестра ми.
— Това да не е…?
— Карина! — завършва баща ми и широко разтваря ръце.
Карина го целува по двете страни, после извръща прелестните си очи към мен. Надава остър вик, вдига ръка към червените си устни, после въздиша.
— Извинявам се — казва тя, като си прави вятър пред лицето с деликатните си пръсти. — За момент си помислих… Много ми напомняш за нея, Лаура.
Думите й карат очите ми да се насълзят. Хващам ръцете й и я целувам.
— Благодаря — промълвявам.
— Е, ще ви оставя да подновите запознанството си — казва баща ми. — Лаура, съветвай се с Карина по всички въпроси. Тя е идеалният пример за всяка млада дама във Венеция.
Ако Паулина беше моята най-добра приятелка, Карина бе най-добрата приятелка на сестра ми, едно от многото лъчезарни момичета, които винаги ми бяха изглеждали недостижими, докато бях малка. Когато ми напомня за името си от онези дни — Де Ферара — разбирам, че родителите й са Юлиус и Грация, облечената в черно двойка, изхвърлена от партито.
— О, не се притеснявай! — казва ми тя. — Когато се омъжих, избегнах приказките за вендета и всякакви подобни глупости. — Приглажда бялата коприна на роклята си. — И много отдавна захвърлих траурните дрехи.
Хвали се, че миналия месец се омъжила за граф Рафаело; сега е графиня. Посочва ми мъжа си сред тълпата. Хубава фигура, невисок, но с добре оформени прасци и буйна черна коса над лице на войник — широко и с резки черти. Той вдига чаша за наздравица към нас. Карина му изпраща въздушна целувка.
Разбирам защо баща ми иска да се уча от нея. Карина е онова, в което той желае да се превърна аз. Може би в избора на баща ми има и известна доза добрина; трябва да е осъзнал, че ще ми олекне, като споделя скръбта си по Беатриче. Представям си как Карина и Рафаело идват на гости на мен и Винченцо, как седят заедно с нас в двора ни, как се смеем и пием вино заедно.
Карина пъха алабастровата си ръка под лакътя ми.
— Да седнем да си поприказваме. Колко горд трябва да е баща ти, че си готова да заемеш мястото на Беатриче.
Поклащам глава.
— Никой не е в състояние да я замести. Но аз искам да почета паметта й по всевъзможен начин.
— Тя те обожаваше, Лаура. Сигурна съм, че знаеш колко много те обичаше.
Отиваме при Паулина и Пиетро, които си почиват между два танца в компанията на други млади мъже и жени. Лицата им светят.
Карина посочва към Пиетро.
— Младежо — казва закачливо тя, — отведете тайфата си нанякъде за момент. Позволете на дамите да си поемат дъх.
— Тайфата ми? — отвръща той, а очите му се разширяват, докато се прави на невинен. — Обиждате ни!
— Хм — казва Карина. Плясва с ръце. — Нуждаем се от усамотение, моля ви, господа.
Младите мъже се разпръскват. Карина се настанява на ръба на една покрита с възглавници пейка и ме дръпва до себе си. Паулина сяда от другата ми страна и момичетата се събират около нас.
— Сега — започва Карина, — да дадем уроци на едно момиче, което е ново за обществото. Чакайте да помисля… откъде да започна? А, първо, да започнем с най-важния за една венецианска дама аксесоар.
Тя изважда ветрило от роклята си, сякаш вади оръжие: върху него са нарисувани лястовици, пърхащи из клоните на кипарис. Очите на Карина блестят.
— Чудесно е! Осигурява хлад през горещите вечери — обяснява тя. — Идеално за тайни разговори, особено такива за любов.
Разтваря ветрилото пред лицето си и оставя открити единствено очите си. Миглите й кокетно трепкат. Паулина и останалите момичета се кикотят.
— Ветрилото — продължава Карина. — Едно просто нещо, евтино и лесно да се осигури, но в действителност струва цяло състояние. Гледай да имаш по едно за всеки тоалет. Но никога в черно и златно, запомни това.