— Как е възможно някой да причини подобно нещо на едно момче?
Паулина поклаща глава.
— Разправят, че не било трудно да наемеш някой мъж от доковете да извърши убийство. Няколко сребърни монети са достатъчни — не ти купуват опрощаване на греха, но ти спестяват неудобството да цапаш собствените си ръце с кръв.
Толкова ли е лесно, наистина? Сещам се за човека, който бе уплашил Фаустина през онази трагична нощ. Дали някой му беше платил да убие сестра ми?
Тръсвам глава.
— Какъв погубен живот.
— В известен смисъл животът на родителите им също е погубен, като се има предвид как са се хванали за гърлата оттогава насам — отвръща Паулина. — На Карина й е писнало от всичко това. Не иска да има нищо общо. Понякога се чудя дали това не е причината да се омъжи за Рафаело — да избяга от семейството си.
Не мога да престана да си представям младите скелети, затворени в тези декорирани паметници на смъртта. Минавам между саркофазите към мястото, където трепкат пламъците на свещите. Вземам дълга тънка свещ и с нея запалвам още две — по една за всяко момче, и трета — за Беатриче. Връщам се обратно при Паулина. Тя навежда глава и се прекръства.
— Слушай, Лаура — прошепва, като хвърля тайнствен поглед наоколо. — Имам да ти казвам нещо.
Тя ме хваща за лакътя и ме дръпва настрана от саркофазите. Усещам вълнението в допира й. Предстои да науча още една тайна.
— Какво?
Паулина вдига лице. Очите й блестят.
— Разказах ти всичко, защото… защото може да стана част от него.
— Част от вендетата ли?
— О, не! Не това… Помниш ли, че ти казах, че дожът има втори син — по-малкият брат на бедния Роберто на име Николо?
Кимам, внезапно усетила накъде води историята й.
— Познай чие име е издълбал Николо на кипариса зад двореца на дожа? Хайде, предположи!
Облягам брадичка на дланите си, сбръчквам лице, като се преструвам на потънала в мисли.
— На Фаустина?
През нея сякаш преминава вълна от щастие. Тя игриво ме бутва, после опира длани до гърдите си.
— Моето! — вика. — Почти сигурно е, че ще се омъжа за него!
Две старици прекъсват молитвите си и се обръщат да ни погледнат неодобрително.
Целувам я по страната и казвам тихо:
— Много се радвам за теб. Да се омъжиш за някого, когото обичаш. И като си помислиш, че един ден Николо може дори да бъде избран за дож!
— Той е прекрасен! — възкликва приятелката ми. — Щях да го обичам дори да нямаше пукната пара. Толкова момичета са се опитвали да привлекат вниманието му, но той казва, че сърцето му принадлежи на мен. Мисля, че ще ми предложи брак тази неделя, по време на ловното парти на граф Рафаело. Поканена ли си?
Сърцето ми се свива. Разбира се, че след свадата на баща ми с Рафаело не съм поканена.
— Не знам — измърморвам.
— О! — възкликва Паулина и стисва ръката ми. — Сигурна съм, че Карина ще иска да присъстваш. Лаура, толкова се радвам, че си отново при мен. От толкова време пазя Николо в тайна, но сега просто трябваше да ти кажа.
Минаваме под ехтящите куполи на път за величествения вход.
— И не се притеснявай — добавя. — Със сигурност скоро ще намерим подходящ партньор и за теб!
Усмихвам се, макар да си мисля, че за момента ще съм благодарна, ако успея да се отърва от женитбата. Не мога да си представя, че някога ще изпитам радост, подобна на тази, изписана върху лицето на Паулина.
Когато излизаме на площад „Сан Марко“ и присвиваме очи срещу слънцето, забелязвам жената с жълтото наметало. Докато я подминаваме, тя протяга ръка към нас.
— Дайте на бедната грешница пари за един хляб, дами. Бог да ви благослови. Бог да ви благослови.
В кафявите й очи има някаква уязвимост, която ме кара да бръкна в кесията си.
— Не бива да окуражаваш просяците, Лаура — смъмря ме тихо Паулина.
— Някога бях монахиня — напомням й. — Грижата за хората в нужда беше единственият свят акт, който видях в онзи манастир.
— Благодаря ти, милостиво момиче — казва жената. Усмихва ми се и върху загорелите й страни се появяват трапчинки. — Бог ще те възнагради.
Слагам монетите в дланта й. Но внезапно шумът на пиацата, подканянията на Паулина да побързаме — всичко потъва в тишина и светът ми се свива до една-единствена точка. Пръстенът от преплетено злато на пръста на просякинята.