Тя свива рамене и се бори да се освободи.
— Ти?! — крещи. — Махни си ръцете от мен!
— Коя си? — питам я. — Какво си сторила със сестра ми?
Тя отново се опитва да издърпа ръка, но аз извивам китката й с неподозирана сила. Жената ахва.
— Казвам се Бела Дона и не знам нищо за сестра ти, заклевам се.
— Кажи ми тогава как е станало така, че носиш пръстена й?! — изсъсквам и вдигам ръката й помежду ни.
През плуващите над площада облаци прониква лъч слънчева светлина и огромните локви блестят по земята. Около площада се надигат тънки пелени пара. Някакъв старец ни наблюдава изпод една протекла порта.
— Как се осмеляваш! — крещи жената.
— Кажи ми!
Тя престава да се бори, но в очите й гори огън.
— Този пръстен ми е подарък. Сега ще ме пуснеш ли да си вървя?
Тонът й е толкова директен, че аз разхлабвам хватката си. Проститутката изчезва бързо между две покрити сергии. Хуквам по алеята след нея, стъпвам в локвите и пресичам един дървен мост. Краката й удрят по земята, докато подминава две объркани благороднички, които се мръщят и мърморят, докато профучава покрай тях.
— Гледай къде вървиш! — казва й едната, но аз се съмнявам, че проститутката я чува.
Не мога да се движа с нейното темпо. Когато завивам на следващия ъгъл, алеята се разделя на три. Тръгвам по едната с бързи стъпки, но ми е ясно, че или аз съм избрала погрешния завой, или проститутката е по-бърза от вятъра.
Най-накрая знам кой стои зад смъртта на Беатриче — но изпуснах убийцата.
Двадесет и девета глава
Докато вървя обратно към къщи, попадам на малка пиаца, която никога преди не съм виждала. Празна е. Капаците на прозорците на сградите, издигащи се от двете й страни, са затворени и неочакваната тишина ми помага да успокоя ударите на сърцето си. Сядам на една каменна пейка в средата на площадчето и се опитвам да направя така, че светът да престане да плува пред очите ми. Малките улички водят в много посоки. Падат сенки. Отекват стъпки. Гледам как дъждовните капки се лепят по прогизналата от вода рокля на майка ми.
Съкрушена съм. Сегретата се опита да ме накара да се чувствам благодарна и задължена заради това, че ме е спасила от Винченцо. Рафаело е мъртъв заради силата, която контролира мен, същата сила, която е убила сестра ми, сигурна съм в това. Сега съм доволна, че не изпълних нареждането на Алегреза да привлека някого към Обществото. Отказвам да подмамя някоя бедна доверчива душа по същия начин, по който аз самата бях хваната в капан.
Също така ми е омръзнало от цялото това преобличане, контене и пудрене, с цел да привлека някой богаташ, който да разреши финансовите проблеми на баща ми. И, като капак на всичко, предателството на Джакомо… Как е могъл да държи подобно нещо в тайна от мен? Дори когато стисках доказателството в ръцете си, той пак не показа, че изпитва някакъв срам.
Думите му ми звучаха като магия. Почти усещах вкуса им, подобен на глътки вино. Но бяха лъжа, скрити зад маската на сладките приказки на младежа, в който бях решила, че се влюбвам.
О, Беатриче, мисля си. И с теб ли се е държал така?
Веднъж Аналена каза, че в сърцата си притежаваме повече сила, отколкото предполагаме. Чудя се дали е била права. В момента имам нужда точно от такава сила.
Когато се прибирам у дома, вече е почти тъмно. Джакомо и наполовина завършеното платно са изчезнали. Ще бъда истински щастлива, ако никога повече не го видя. Втурвам се в стаята си, оставяйки като охлюв влажна следа по мраморния под, и смъквам мокрите си дрехи. Изсушавам косата си с кърпа и си слагам парфюм, за да замаскирам мускусния аромат на венецианския дъжд, който сякаш струи от всяка моя пора.
Фаустина застава на прага.
— Слава на Бога — казва тя. — Лаура, обеща ми, че няма да изчезваш така! Бях сигурна, че ще ни се наложи да претърсим улиците заради теб. Художникът едва не ме убеди да започнем, но… — тя кърши пръсти. — О, Лаура, къде беше? И виж само на какво прилича роклята ти!
— Просто имах нужда да остана сама, това е всичко.
Старата жена ме хваща за ръцете.
— Скъпа, направо си замръзнала.
Взема вълнен шал и го мята на раменете ми.
— Карина изпрати съобщение — добавя. — Пита дали може да се отбие тук утре следобед. Отговорих, че може, разбира се.