Алегреза кимва и Сесилия изглежда обзета от ужас, когато Грация тръгва към нея, развяла полите на черната си жалейна рокля.
— Няма защо да се страхуваш от нас — успокоява я Грация, — стига да казваш истината.
— Моля ви… Аз само… Не мога да ви кажа повече.
— Когато става дума за тайни, винаги има какво още да се каже. Първо, как си срещнала този човек, който твърди, че е Роберто?
— Учеше с брат ми — обяснява Сесилия, — преди две години, в Париж. Доверил му се е и така и аз разбрах.
— За какво е учил? — пита Грация.
— За художник — отвръща момичето.
Настръхвам под маската си. Опирам ръка в една колона, за да запазя равновесие.
Грация поглежда момичето и казва:
— Значи това е непотвърдена, спорна информация от брат, когото не можем да разпитаме.
— Брат ми е толкова лъжец, колкото и аз — отвръща Сесилия. — Той твърди, че Роберто носи верижка с медальон, на който е гравиран кръстът на дожа. Никога не го сваля.
Изведнъж изстивам, съмнението прониква през порите ми. Моят художник с неговите къдрици и добри очи е първородният син на дожа! Джакомо е Роберто. Костите му не лежат в порфирния саркофаг в „Сан Марко“, по тях все още има плът. Плът, която съм докосвала. Дъх, който се е сливал с моя.
Сещам се с каква усмивка го гледаше херцогинята по време на лова. Спомням си какво каза дожът за таланта му и как пръстите на Джакомо си играеха с медальона на врата му, когато ми разказваше за миналото. Всичко е различно от това, което изглежда. Не вярвай на никого във Венеция. Няма приятели. Тези части от моя личен катехизис бучат в главата ми. Но внезапно осъзнавам нещо. Няма да се вслушам в колебанията, посадени от гласовете на други хора. Ще слушам сърцето си.
Свалям задушаващата ме маска и я пускам на пода.
Разпитът на Грация продължава и за всеки неин въпрос Сесилия има готов отговор. Виждам как майката на Карина става твърда като камък. Решителността й нараства като огромна вълна, задвижвана от справедлив гняв заради дълг, който е смятала за платен преди много време, но той се е оказал платен с фалшива монета.
— Кръвта му принадлежи на семейството ми — прошепва мрачно тя.
— Но това е глупаво! — възкликвам. — Вендетата е била преди много години. Сега Роберто е мъж. Ако изобщо е жив.
Жените се обръщат към мен. Към откритото ми лице.
— Съпругът ми ще каже, че всичките тези години не са му се полагали — отвръща Грация.
Правя съзнателно усилие да успокоя бученето на мислите в главата ми. Трябва да го открия.
Трябва да го предупредя. Щом са способни да убият едно единадесетгодишно момче, за тях един голям мъж ще е нищо.
— Извинете ме — казвам и си проправям път сред жените.
— Къде отиваш? — вика някой след мен.
— Ние сме твоите съветнички — добавя друга, като ме хваща за ръката. — Не нарушавай клетвата, която си дала пред Сегретата.
Не мога да се освободя от хищните й дълги нокти. Но Алегреза поглежда спокойно надолу и казва:
— Оставете я да си върви. Не можем да я държим тук.
Повдигам полите си, втурвам се през вратата и се спускам по стълбите. Оставям жужащите скупчени жени зад гърба си. Трябва да го намеря.
Тридесет и трета глава
Благодарна съм, че анонимното наметало, което носех по време на събранието, до известна степен ще ме прикрива по време на това пътуване.
Една гондола се клатушка по водата, гондолиерът си вее пред лицето с широкополата си шапка.
— Моля ви! Моля ви, господине, закарайте ме до Лидо. Трябва да стигна до квартала на артистите.
Той ми подава ръка, за да ми помогне да се кача.
— Ще ви закарам възможно най-бързо. Седнете и затаете дъх.
Полагам неимоверни усилия да запазя спокойствие и да мисля логично. Тайната на Джакомо го е последвала през цяла Европа, подобно на упорита инфекция, от която няма излекуване. Смъртната му присъда е подписана и той няма представа за това, но същото се отнася и до много други. Все още има време.
Когато минаваме покрай един нисък склад, гондолиерът пита къде точно да ме остави. Усещам как ме обзема паника, когато осъзнавам, че не знам.
— Познавате ли един човек на име Джакомо? — глупав, уплашен въпрос, роден от отчаянието.
— Познавам няколко мъже с това име — усмихва се той.
Гласът ми звучи задавено.