Изпразва едната чаша и отваря старите дъбови врати на гардероба, опрян до отсрещната стена. Пълен е с неговите дрехи: меки бели ризи, черни памучни панталони, два жакета — единият от тях с липсващо копче. Два чифта кожени ботуши.
— Моля те, внимавай — казвам, докато стъпвам вътре.
Той ме целува по устните, а посетителят долу почуква отново. Затваря гардероба, оставяйки ме обвита от тъмнина и от неговия аромат. Там, където вратите се срещат, се процежда тънка струйка светлина. Навеждам се към цепнатината и надничам през нея.
Първо чувам приглушения глас на жена, но в това ограничено пространство и с този объркан мозък не мога да го разпозная. Може би Грация е дошла сама? Чувам стъпки, но в тях няма паника. После една фигура влиза в стаята.
Наметната е с черна пелерина и застава с лице, обърнато в другата посока. Роберто стои срещу посетителката, по лицето му е изписано объркване. Когато жената смъква качулката си, изпод нея се изсипва червеникавозлатиста коса.
— Здравей, Карина — казва Роберто.
Тридесет и четвърта глава
Дъщерята на Грация нервно се засмива и профилът й отразява светлината.
— Така, така — казва тя. — Къде си се крил ти?
— Рисувах — предпазливо отвръща Джакомо.
— Крил си се пред самите ни очи — продължава Карина. — Сега разбирам защо никога не съм те забелязала. Променил си се много.
— Майка ти ли ти каза?
— Като вцепенена е — обяснява Карина. — Но защо не сподели с мен, че си се върнал във Венеция? Как може да си очаквал да те разпозная в тези дрехи, с тази работа, с този начин на живот? Смятам го за пълна липса на приятелство от твоя страна.
След като тя го е открила, мисля си, значи и други могат да сторят същото.
— Много неща се случиха от времето, когато бяхме деца — отвръща Роберто. — Знаеше, че не мога да се върна, без да си осигуря прикритие. — Той махва с ръка наоколо, сякаш цялата обстановка обяснява какво има предвид.
Тя приближава към гардероба. Замръзвам с око, притиснато към цепнатината. Карина сякаш гледа право към мен, но от спокойното й лице разбирам, че си внушавам.
— Проклятието на детството — мърмори тя. — Мога да ти помогна, Роберто. Затова съм тук. Знам как можеш да се върнеш обратно в обществото. Има начин.
— Не смятам, че е възможно — отвръща той. Гледа внимателно Карина, спуснал ръце от двете страни на тялото си, но не е спокоен, нито пък отпуснат.
Обърнала гръб към него, Карина се усмихва.
— Представи си какво ще е отново да бъдеш в състояние да ходиш с високо вдигната глава като сина на дожа. Представи си да се разхождаш из „Сан Марко“ в скъпите си дрехи и всички да знаят кой си и да не ти се налага никога вече да гледаш през рамо.
— Не знам — казва Роберто. — В живота на един анонимен художник има много положителни страни. — Погледът му се отправя към мястото, където се крия. Притискам ръце към гърдите си, опитвам се да успокоя дишането си.
Карина оглежда простата му стая. Мисля, че забелязвам леко злорадство в очите й. Каквото и да е чувството, то изкривява гладкото й лице и за секунда я прави грозна.
— Наистина ли смяташ, че има някакви предимства да живееш тук? По този начин? Заобиколен от селяни?
Джакомо притиска юмруци към бедрата си, както съм го виждала да прави и преди.
— Признавам, че не е за всеки.
— Единственото, което трябва да направя, е да кажа думата — продължава Карина. — Единственото, което трябва да направя, е да поговоря с баща си. Тогава ще се сдобиеш със свобода и с власт. Повече никой няма да го е грижа за онази глупава вендета. За Бога, мина толкова време! Дори не мога да се сетя кой започна пръв. Както и да е, ще успея да ги убедя колко безсмислена е цялата тази кръвна вражда.
Прави няколко стъпки към него и внимателно поставя ръка на рамото му. Очите му се спират върху пръстите й.
— Страхувам се, че дори твоето очарование не е толкова всесилно, Карина.
— Какво стана с нашето приятелство? — пита тя. — Мислех си, че ще съм първият човек, когото ще потърсиш, когато се върнеш.
— Беше трудно.
Той отстъпва назад, но тя отново се придвижва към него.
— Мислех, че ще бъдем нещо повече от приятели. Сигурна бях. Току-що бяхме пораснали достатъчно, за да сме готови за любов, когато стана онова ужасно сбиване и всичко се промени.