Церемонията завършва, брачните клетви са дадени. Гостите ще се пръснат от очакване. Точно когато тълпата започва да се разпръсква, за да вземе участия в банкета в главната зала, гонгът прозвучава отново.
Изненаданите гости гледат как Карина се качва на платформата. Самият епископ е ококорил очи. Роклята й е в бяло и златно, полите й са по-блестящи и скъпи от тези на Паулина. Около шията й лежи екстравагантна яка от диаманти.
— Дами и господа на Венеция — започва. — Добре дошли в този прекрасен ден.
Тълпата зашумява, отчасти в знак на съгласие, отчасти от объркване, но я оставят да продължи, тъй като Карина очевидно има намерение да поздрави булката и младоженеца. За момент тя изглежда несигурна в себе си и тихо казва:
— Имам да направя едно съобщение.
Всички глави се накланят една към друга, за да могат по-добре да разменят приглушените си несигурни възклицания.
— За какво говори тя? — прошепва един мъж на жена си.
Карина плесва с ръце, за да подкани отново към тишина, и повишава глас.
— В продължение на много години две от водещите семейства в този град страдаха под савана на скръбта. Едно от тези семейства е моето. Не е нужно да говоря за онова, което е било преди, — то ме натъжава така, както би натъжило всеки, който цени невинния живот.
Юлиус, застанал в центъра на параклиса, става тъмночервен. Грация е хванала ръката на съпруга си и виждам, че полага огромни усилия да потисне онова, което бушува в гърдите му; потупва го по ръката, успокоява го. Чудя се дали изобщо знае нещо за плана на дъщеря си. Не мога да видя дожа и херцогиня Бесина, но главите на другите хора са извърнати към тях и наблюдават реакцията им.
Карина поглежда настрани.
— В името на любовта и прошката ви представям своя бъдещ съпруг. — Някои от зрителите се опитват да подтикнат останалите да подемат техните аплодисменти, но не успяват. — Излез, Роберто.
Тълпата зашумява още по-силно и тогава най-сетне го виждам. Той вдървено излиза от другата страна на олтара, лицето му е пребледняло и сериозно. Карина му протяга ръка.
Не мога да гледам, но трябва. Мислех, че съм в състояние да го понеса, че любовта ми е достатъчно силна.
— Роберто? — извисява се един глас сред тълпата. — Какво правиш?
Дожът.
Изведнъж името му е на устата на всички. Чуват се възклицания, викове, изпълнени със съмнение. Лицето на Карина се разширява от вулгарно задоволство. Гледам как Роберто я хваща за ръката. Той, който е целувал мен, който е галел моята коса и е докосвал моето лице. Лицето на Карина изглежда твърдо дори когато се усмихва, твърда изглежда и отрупаната й с пръстени ръка. Трябва да е студена в дланта му.
Възцарява се ужасна бъркотия. Херцогинята хуква към сина си, ужасена, че е разкрит. Застава пред него с пламнал поглед, сякаш готова да го защити от атака.
Тълпата наоколо бучи.
— Синът на дожа е жив!
Прегърбеният епископ напразно се опитва да накара хората отново да заемат местата си. Морето от гости се е разделило на две: на едната страна стоят херцогинята, Роберто, Карина и дожът. На другата — Юлиус и Грация, които гледат гневно, заобиколени от лоялните си поддръжници. Опасна гледка. В залата витае гняв, който може да бъде измерен чрез огъня, излъчващ се от двете страни.
Карина пристъпва пред Роберто.
— Няма нужда от объркване и хаос — казва тя.
— Нима мислиш, дете — изръмжава Юлиус през зъби, — че ще одобря тази женитба след всичко, което се случи на нашето семейство?
— Татко, моля ви — отвръща Карина. — В това няма никакъв смисъл. Ние се обичаме.
Юлиус сякаш е прекалено разгневен, за да отговори. Гърдите му се надигат и спадат.
— Би ли убил моя съпруг? — настоява Карина.
— Той още не ти е такъв — изсъсква баща й.
— Но ние сме се врекли един на друг — казва Карина. — Кажи им, Роберто. Кажи на всички.
Юлиус поклаща глава, но тълпата е жадна за още.
Роберто пристъпва напред, така красив, така странно спокоен. Трябва да се включи в тази шарада, която ще продължи цял живот. Съгласихме се, че това е най-безопасният ход, че е най-доброто, което може да се направи. Затварям очи, защото макар да искам да го чуя от устата му, не мога да гледам как обявява на всеослушание любовта си към Карина. Няма да гледам към устните му, докато изричат думите, които ще ни разделят завинаги.