— Благодарен съм за тази възможност да се изкажа — започва той. Сега, чувайки начина му на изразяване, потеклото му е толкова очевидно, че не мога да повярвам как не съм го забелязала по-рано. — В продължение на много години стоях настрана от това място от страх за живота си. Когато бях малък, почти не разбирах защо трябва да бъда изпратен далеч от семейството, града и приятелите си, но един верен слуга ми обясни причината. Карина предложи лекарство, което да излекува кървящата рана между двете ни семейства и да спаси живота ми. Благодарен съм й за това — Роберто млъква и поема дълбоко дъх. — Но също така и се срамувам, защото не мога да приема.
Отварям очи. Онова, което си мисля, ли каза?
Карина продължава с опитите да се усмихва, но лицето й е пламнало.
— Роберто…
— Да се оженя за теб ще е равносилно на това, да избера лекия път — отвръща той, — но няма да го направя по причини, които са ти добре известни. Ако изгнанието ми през всичките тези години не е успокоило гнева на баща ти, тогава ще съм щастлив да сторя всичко по силите си, за да се сдобря с него. Но повече няма да бягам.
Тя поклаща глава.
— Това е грешка. Грешка…
Роберто е престанал да я слуша.
— Лаура, къде си? — вика той, подобно на слепец в тъмното.
— Коя е Лаура? — пита някой сред възцарилото се мълчание.
— Тук съм — прошепвам и пристъпвам напред. Едно-две лица се обръщат към мен. — Тук съм — повтарям по-високо.
Другите се извръщат и пред мен се отваря пътека, водеща от мен към Роберто. Виждам Паулина — отваря и затваря уста като риба на сухо. Челото на Николо е набръчкано.
Карина крещи, за да надвика публиката:
— Няма да позволя да бъда посрамена!
Но Роберто скача от платформата пред олтара и се втурва към мен. Протяга ръце и аз се притискам към него. Чувам силните удари на сърцето му.
— Сега вече не ме е грижа какво ще се случи — казва той, заровил лице в косата ми.
— Нито пък мен — прошепвам в отговор.
Тридесет и седма глава
Звукът от изтегляне на сабя кара всички да ахнат. Роберто слага длан върху ръката ми, нежно ме отстранява от себе си. Една жена изпищява и тълпата е обзета от паника.
Друга сабя се плъзва ледено от ножницата си.
Въоръжените стражи на Юлиус стоят от двете му страни, очите на стареца са впити в Роберто. Гримираните благородници се отдръпват назад.
Юлиус мърмори нещо, в началото виждам само как устните му се движат. Повтаря думите си отново и отново. Постепенно гласът му става по-силен.
— В името на фамилията ми! В името на семейството ми.
Хващам Роберто за ръката. Взела съм своето решение. Ако Юлиус има намерение да издаде заповед за убийството му, може да стори същото и с мен. Не ме е грижа.
Дожът пуска ръката на жена си и приближава към Юлиус. Спира на няколко стъпки разстояние от стария си враг.
— Приятелю, вслушай се в това, което каза синът ми. Много вода е изтекла под моста.
— Ти излъга мен, жена ми, целия този град! — Юлиус бясно маха с ръка към тълпата.
— Загубих сина си — отвръща дожа.
— Но твоят ти беше върнат — изръмжава Юлиус. — В този случай нямаш моралното право да съдиш, Алфонсо.
Тълпата възкликва при тази обидна употреба на малкото име на дожа и Роберто поглежда към мен.
— Лаура, това, което ще ти кажа, е много важно — прошепва, а думите бързо се леят от устата му. — Трябва да се отдалечиш от мен. Моля те, дори това да е последното нещо, което правиш за мен. Просто се отдалечи много бавно и не се връщай тук. Ще се срещнем, когато всичко приключи.
Но аз не съм глупава. Знам какво цели, затова трябва да направя своя избор.
— Няма да те оставя.
— Ако си тръгнеш сега, може би шансовете пред двама ни ще са по-големи.
Стоя пред него. Хората на Юлиус приближават и никой не се опитва да ги спре. Баща ми е отворил широко уста. Отстъпвам назад заедно с Роберто, докато не се озоваваме притиснати към една стена.
— Достатъчно! — изкрещява един глас.
Подобно на богини от някакъв друг свят, Грация и Алегреза, придружени от група жени, застават между мъжете. Вдигат ръце нагоре. Изведнъж жестът им изглежда по-могъщ от който и да е меч. Други благороднички, повечето от които съм виждала единствено маскирани, се отделят от съпрузите си и заобикалят мен и Роберто. Въоръжените мъже се колебаят, леко свеждат остриетата. Не знаят как да пробият щита от жени.