Грация изтрива влагата от лицето си.
— За известно време за нея са се грижели монахини, но тя избягала. Помагам й, когато мога; тя също ми помага. В много отношения ми е повече дъщеря от Карина.
Само да знаеше каква истина се крие в тези нейни думи! Но не мога да събера кураж да увелича нещастието й. Освен това се чувствам глупава. Ако това, което Грация казва, е вярно — а нямам причини да се съмнявам, — значи съм я преценила напълно погрешно.
— Можем да ти помогнем да откриеш убиеца на сестра си — казва Алегреза, — но трябва да ни се довериш.
Поглеждам към лагуната, към неспокойните й зелени води.
— Имам ли избор?
Тридесет и осма глава
Пием чай от лайка и лавандула, докато слънцето потъва подобно на златна топка зад хоризонта. Казвам им, че баща ми ще ме търси и им обрисувам как може би кръстосва из стаята и изпълва въздуха с клетви и ругатни, заканвайки се да заключи своята непокорна дъщеря и оплаквайки деня, в който я е освободил от манастира.
Алегреза обещава, че ще се погрижи и му пише бележка, в която му съобщава, че съм добре и под нейните грижи.
— Това трябва да успокои Антонио — казва тя и изпраща един слуга до къщата ни. — Все още имаме да свършим една работа днес, а ти си член на Обществото, така че трябва да ни придружиш.
— За среща на Сегретата ли става дума? — питам.
— Да, в известен смисъл — отвръща Грация, като поглежда към Алегреза. — Аз ще тръгна преди вас.
След като Грация излиза, Алегреза изважда моята маска, прибрана, както ми обяснява, след бягството ми от параклиса.
— Мислех, че никога повече няма да я сложа — признавам.
Тя загадъчно се усмихва.
Когато напускаме къщата, вече е късно и докато вървим заедно по потъналите в мрак алеи, Алегреза ми казва, че отиваме в къщата на Грация и Юлиус. Къщата, в която е израснала Карина. Очертава пред мен план, който ми се струва предизвикателен и смел. След кратко пътуване с гондола в тъмното, две слугини ни посрещат на мястото, където трябва да слезем, и ни въвеждат вътре. Къщата прилича на тази на баща ми, макар да е по-луксозна. В една стая на долния етаж, подобна на кабинет, се е събрала група жени с техните маски.
Грация ни кани да застанем до нея и прошепва нещо на придружителките ни, които изчезват, подобно на духове.
— Тази вечер трябва да разрешим някои въпроси — обяснява тя.
Алегреза поставя длан върху ръката на майката на Карина в рядка проява на привързаност.
— Онова, което ще сторим, е добро, сестро.
Грация кимва.
— Загубих дъщеря си, която полудя, но ще спася съпруга си. Последвайте ме.
Тя повежда решителната процесия от жени през коридора нагоре по едно извито стълбище. Полите се плъзгат по пода, подобно на приглушени въздишки. Чувстваме се странно и в известна степен като воайорки, задето така завладяваме къщата. Грация отваря вратата на една стая на горния етаж. Вътре цари пълна тъмнина. От високите прозорци висят разкошни завеси, заглушаващи хъркането на мъж. Над цялата стая доминира високо легло, заобиколено с мрежа. И едрият мъж, който лежи вътре, не притежава грам от достойнството или благородството на издокараното си в официални дрехи тяло. Той представлява огромна хъркаща буца, от устата на която се точат лиги и която не си дава сметка за натрапничеството, което предстои да наруши почивката му.
— Събуди се! — вика Грация иззад маската си.
Юлиус се претъркулва на една страна със стон и ръмжене и Грация повтаря командата си с по-висок и по-гневен глас. Мъжът й сяда в леглото, очите му са все така затворени. Той бавно ги отваря, примигва и се втренчва в тъмното.
— Мили боже, какво, в името на всичко свято…? — изръмжава. Гласът му е пресипнал от съня, изострен от паниката. Той става от леглото, изправя се в цял ръст. — Кои сте вие? Как се осмелявате? Посред нощ! Какви са намеренията ви?
— Нямаме желание да ви нараняваме, но трябва да ни изслушате — казва Алегреза.
— Клаудио! — изревава Юлиус. — Рикардо!
— Слугите са освободени за тази нощ — информира го Грация.
Лицето му почервенява от гняв.
— Собствената ми жена е дошла да ме заплашва. — Юмруците му се свиват и отпускат, свиват и отпускат. Ако се развихри, съмнявам се, че ще сме в състояние да го спрем. — Е, казвайте каквото имате да казвате.
Грация се изкашля.
— Трябва да забравиш за кръвната вражда със семейството на дожа. Трябва да обявиш, че слагаш край на заплахите срещу живота на сина му.