— Двамата с теб трябва да намерим изход от тази ужасна ситуация.
Протягам ръка през масата и татко нежно гали пръстите ми — разсеяно, само с палеца си; намира се някъде другаде. Когато започвам да говоря, той сякаш се изненадва, че съм там.
— Папа, загубена съм. Загубена съм без Беатриче.
— Знам, Лаура, но ни предстои много работа. Повярвай ми. Отново ще бъдеш щастлива. Може да ти се струва невъзможно, но ще се съвземеш и отново ще бъдем силни.
Поклащам глава, неспособна да повярвам на думите му.
— Не и без Беатриче.
Той изправя гръб и строго ме поглежда, все едно съм циврещо дете, с което трябва да се разговаря по-твърдо.
— Ти се държа точно по същия начин и когато майка ти умря. И тогава не помогна особено.
— Не, но…
— Времето лекува. Сега също ще те излекува, както стана и тогава.
Отдръпвам ръката си от тази на баща си и раменете му леко увисват. Откъсвам ивица от хляба, втренчила поглед в нащърбената си чиния, докато преглъщам прииждащите горещи сълзи. Времето не лекува; то съсипва. Светлината прониква през кепенците на прозорците. Примигвам зашеметена и за момент трепкащата светлина създава илюзията, че майка ми седи с нас.
За частица от секундата споменът се връща — виждам лицето й толкова ясно, сякаш е истинско. Помня как веднъж, когато бях на пет години, посред една зимна нощ, мама приседна на леглото ми, погали влажната ми коса и лицето ми, мокро и уплашено след някакъв мрачен кошмар.
— Мамо, змиите ще се върнат ли да ме изядат, докато спя?
— Шшт, ангелче мое, шшт, няма никакви змии. Заспивай.
— Ами ако отново ги сънувам?
— Следващия път не се събуждай, докато сънят не е свършил. Ако успееш, ще видиш, че накрая всичко ще бъде наред. Злото никога няма да се доближи до теб.
Мамо, ти също сгреши.
Докато Бианка разчиства чиниите, добавям и това към списъка с неща, които знам със сигурност.
Таксата никога няма да бъде платена.
Времето руши.
Нищо няма да е наред.
Съставям своя личен катехизис.
Посвещавам тези грозни уроци, които ми поднася животът, на паметта.
Извинявам се и ставам от масата. Излизам през задната врата на къщата и заставам на горчивата сутрешна светлина, заливаща вътрешния двор. Пресичам каменните плочи и се облягам на портата от ковано желязо, която отвежда към тесен канал. Хиляди микроскопични прашинки се въртят на слънцето, плуват и падат покрай мен: безжизнен танц на разрухата.
По-късно сядам на пода на дрешника, който делях с Беатриче, с отворена пред мен ракла, и се заемам с тъжното задължение да сортирам дрехите й. Баща ми каза, че съм станала по-висока от сестра ми; понеже не мога да нося тоалетите й, трябва да се освободим от тях. Нежно изваждам корсетите, шаловете и фустите и ги разделям на купчини. Някои ще бъдат продадени, други — разрязани и превърнати в нещо друго.
Фаустина влиза с табуретка във възлестите си ръце.
— Седни тук, любов моя — казва и слага табуретката до мен. — Подът не е подходящо място за една дама.
Докато се надигам, тя нежно взема една копринена диадема от ръцете ми, после отваря високия дървен шкаф с роклите на Беатриче. Докато сгъва богатото кадифе и мекия сатен, започвам да й задавам хаотично въпросите, които ме връхлитат.
— Как се удави Беатриче? Ти къде беше?
— Престани, Лаура, моля те, престани — отвръща старицата. — Моля те, не ме разпитвай. Не мога да го понеса.
Но аз трябва да знам и постепенно старицата ми казва. Беатриче и Фаустина били на концерт в Палацото. Танцуващите стъпала на Беатриче бързо я носели към дома — така, както винаги съм си я представяла да лети из двора.
— Фаустина, тя с теб ли беше? Ти беше ли до нея, когато падна в канала?
— Да, искам да кажа, не. Бяхме заедно, но… — отвръща Фаустина, несръчно изпускайки една синя рокля. Дрехата се свлича на купчина на пода, празният й корсет е широко отворен — като зейнала паст. — Беатриче искаше да говори с някого, когото познаваше. Помниш каква беше, бъбреше и се смееше с всеки втори срещнат. Независимо дали беше ден или нощ, тя си оставаше все същата. Каза ми да вървя напред — щяла да се върне, щом посети приятеля си. Знаеше, че вече не мога да се движа бързо, а също и че съм уморена, и бързам да се прибера у дома.