Мъжът със златните зъби сваля шапка и приглажда косата си назад. Същият, който ни донесе езика на Матио.
През ума ми прескачат какви ли не възможности. Да скоча във водата? Ще ме хванат за секунда. Да изкрещя за помощ? Ще ми прережат гърлото. Да се бия? Невъзможно. Та той е отрязал езика на мъж!
— Благодаря ти, Криксос — тонът на Карина е толкова нормален, сякаш отпраща слуга от трапезарията. — Сега върви. Направи така, както ти казах. Роберто ще чака.
Гледам го как оттласква гондолата с дългото си гребло — сякаш Харон прекосява реката Стикс, оставил ме на брега на мъртвите.
— Той те следи от доста време — информира ме Карина. — Когато отиваше и се връщаше от тайните си малки срещи.
— Къде е Роберто?
Карина се хили, плесва с ръце. В този пристан, разположен на това широко устие, въздухът е студен. Тя накланя глава и ме оглежда въпросително.
— Облечена си странно, Лаура.
— Къде е той? — повтарям.
— Роберто е отишъл да се срещне с теб — отвръща ми Карина. — В „Сан Марко“. Твоят възлюбен, когото беше толкова нетърпелива да хванеш в капана си, те чака. Но вместо това го очаква малка изненада. Прост трик, но доста хитър, не мислиш ли?
Закривам уста с длани. От мен се откъсва кратко ридание.
— Ах, страстите и страданията на младата любов! — кикоти се Карина. Ужасен, безжизнен звук. — Наистина си глупачка. А Роберто е толкова сляп. Но да не се притесняваме — изпратих Криксос да му отвори очите.
— Защо го правиш? Какво ти е сторил?
— Какво ми е сторил? Какво ми е сторил? Посрами ме пред цяла Венеция. Излъга ме, като се престори на проклет художник. Но аз не съм глупачка. Аз знаех. Знаех още дори преди да съм повдигнала ризата му, преди да съм видяла белега на тези негови прекрасни гърди. Знаех още преди да си излязла от манастира.
Змията на скръбта се размърдва в тялото ми.
— Ти уби сестра ми, нали? Убила си я, защото си мислела, че Роберто я обича.
Карина говори през стиснати устни, а отстрани на лицето й криволичат струйки пот. Пръстите й се извиват.
— Тя не беше достатъчно добра за него. Още когато бях малка, баща ми обеща ръката ми на Роберто. Беше писано да се случи, докато всичката тази… политика не се намеси.
— Но ти можеш да спреш всичко това. Не е нужно да утежняваш нещата. Моля те, остави ме да отида при него — умолявам я.
Карина пристъпва към мен.
— Да те оставя да отидеш? Аз го спасих. Грижех се за теб. И как ми се отплащате? С предателство. Ако не беше ти, всичко щеше да е къде-къде по-лесно.
Тя се спуска към мен. През рамото ми пробягва остра горещина. Изплаквам и виждам кинжала в ръката на Карина. Тя отново ме напада, бясно махайки с кинжала. Падам назад и се удрям в ръба на лодката. Светлината на фенерите, поставени от двете страни на палубата, трепка и примигва. Единият пада с трясък.
Когато Карина налита за пореден път, аз хващам ръката, която някога съм държала приятелски. Извивам китката й с всичка сила. Треперя, стискам, моля се на Бога. Двете пръхтим и се дърпаме, заключени в омразна прегръдка. Тя оголва зъби, успява да извие кинжала и върхът му трепери, докато го притиска с цялата си тежест към мен. Мисля за Роберто. Опитвам се да намеря сила и цел някъде дълбоко в себе си. Извъртам тялото си и я отхвърлям към ръба на лодката. Кинжалът изхвръква далеч на палубата.
Карина скача и ръцете й стисват гърлото ми. Набутвам пръстите си под нейните, опитвам се да ги раздалеча, усещам как въздухът изгаря дробовете ми. Почти не си давам сметка, че зад нас се издигат пламъци, ближат покрива на дървената кабина.
— Ти, кучко! — процежда през зъби тя. — Пресметлива. Алчна. Жестока. Кучка.
Карина ме блъсва и двете се спъваме назад в някакъв странен пиян танц. Падам тежко на палубата, а тя се стоварва на колене до мен и отново стяга пръсти около шията ми. Пред очите ми се завъртат искри и черни петна. Така ли се чувства човек, когато умира? Това ли ще усети съвсем скоро и Роберто? Сърцето ми се къса, като си помисля, че може би ще се мъчи повече. Нещо ме притиска в гърба, когато Карина се отпуска с цялата си тежест отгоре ми. Кинжалът! Отчаяно се опитвам да го взема, напипвам дръжката му. Карина пищи високо, впива нокти още по-силно във врата ми.
Нямам много сила, когато забивам кинжала в роклята на Карина, някъде около ребрата, но тя ме пуска с вик и се хваща отстрани. Усещам сладникав вкус във въздуха.