Фаустина въздъхва. Вдига падналата рокля, слага я на една тоалетна масичка, после ме прегръща със старите си ръце. Тихо казва, че би искала да може да оправи нещата, така, както винаги е правила, когато бях малка и когато грижите ми можеха да бъдат премахнати с една целувка и някой сладкиш от кухнята. Но мислите ми все още са насочени към нощта, през която Беатриче е умряла.
— Мислиш ли, че е отишла да се види с Винченцо? — питам.
Но Фаустина потръпва и скрива лице във възлестите си ръце.
Чувам тежките стъпки на баща си; той отваря вратата, избелялото му наметало изплющява. Очите му светят, стойката му вече не е пораженчески прегърбена, а изправена и целенасочена.
— Времето за сълзи изтече, Лаура. Трябва да продължим да живеем, както и да се заемем със задълженията си. Сега вече имаш отговорности, както и дълг да запазиш достойнството на семейството ни.
Баща ми протяга ръка, аз я поемам и той ме извежда от стаята. Докато минаваме покрай Фаустина, пръстите й стисват моите, очите й са замъглени от тъга. Стомахът ми се преобръща от ужас. От какво се страхува старата ми приятелка?
Докато слизаме по стълбите, изучавам профила на баща си. Щом се озоваваме в хола, той улавя погледа ми.
— Няма нужда да си толкова притеснена. Новините са добри. Освен това ще отвлекат вниманието ти от нашата загуба.
Отвежда ме в задния двор, където сядахме със сестра ми близо до протегнатите клони на кипариса. На една ръка разстояние над нас стотици дребни лъскави насекоми пълзят навътре в гънките на кората му, после излизат навън.
— Знаеш, че Винченцо беше идеална партия за сестра ти — започва баща ми. — Знаеш, че щяха да се женят през пролетта, нали?
Разбира се, че го знаех, но не бях чула почти нищо за годеника на Беатриче. За момент пред погледа ми изниква лицето на игуменката, осветено от светлия пламък на свещта, с която изгаряше греховните писма и елиминираше нечистите мисли, изразени с опасното мастило. Може би мислите на сестра ми, свързани с Винченцо, никога не са успели да стигнат до мен. Може би той е красив и усмихнат. Може би е имало изгорени писма, които са разказвали за любовта му към нея, както и за нейната към него, и за други неща, които двамата може да са споделяли тайно един с друг.
— Той ще бъде съкрушен — казвам.
— Разстроен, да. Но ситуацията не е необратима.
Думите му, странно делови, ме карат да се вдървя.
— Как е възможно това изобщо да бъде поправено? — питам, впила поглед в баща си. — Не може да има сватба без булка.
Челото на баща ми се сгърчва от мрачни бръчки.
— Разбира се, че ще има сватба — прекъсва ме пренебрежително той. — Защо иначе мислиш, че си тук?
Шеста глава
Все едно отново съм Ла Мута. Не мога да кажа каквото и да било.
— Братовчедите на дожа ще присъстват! — уведомява ме баща ми. — Най-малко седмина членове на Великия съвет са приели поканата. Все още има шанс дори самият дож да ни удостои с присъствието си заради връзките на Винченцо. Нима можем да отхвърлим подобна възможност?
Вечерта е топла и когато се качвам в спалнята си, без да съм вечеряла, Фаустина е там, отваря прозореца. Пламъците на една восъчна свещ с масло от лимонена трева трептят в малко цветно бурканче до леглото ми. Трябва да държат насекомите настрана, но тази вечер не помагат. Наблизо бръмчи някакъв комар.
Фаустина плесва с ръце, изричайки едно остро „Ха!“, с което обявява победата си.
— Не съм длъжна да направя това, което баща ми иска, нали? — казвам, докато се пъхам в леглото. Фаустина приглажда хладния чаршаф отгоре ми, после сяда до мен и ме гали по челото.
— Скъпа, трябва да правим онова, което ни се казва. Така е по-добре за нас от гледна точка на бъдещето. Мъжете командват света.
Това може да е още една от мислите, които да добавя към катехизиса си.
Знам, че е права.
Дори в манастира, мисля си. Дори в онзи закътан свят, където не стъпва мъжки крак.
Спомням си как ми говореше баща ми в задния двор, как с онова негово кратко помръдване на пръстите ме беше отпратил обратно в салона.
Докосвам грубата ръка на Фаустина.
— Какъв е Винченцо?
— О, скъпа — отвръща тя. — Наистина не мога да ти кажа. Виждала съм го съвсем за малко. Той рядко е идвал тук, а когато го е правел, то е било само за да обсъждат с баща ти делови въпроси в библиотеката.