Млъкна — беше осъзнала, че лекият натиск върху пръстите й се засилва. Мартин беше отворила очи, но погледът й все още беше разфокусиран.
— Рени…?
— Тук съм. На кораба сме. Надяваме се скоро да излезем от симулацията Темилун.
— Аз… аз съм сляпа, Рени — изговаряше думите с големи усилия.
— Знам, Мартин. Ще се постараем с всички сили да намерим начин да… — Рени млъкна. Мартин беше стиснала ръката й много силно.
— Не, ти не разбираш. Аз съм сляпа. Не само тук. От много години съм сляпа.
— Искаш да кажеш… в истинския живот?
Мартин бавно кимна.
— Но аз имам… Системата ми е снабдена с модификации, които ми позволяват да намирам пътя си в мрежата. Виждам данните по свой собствен начин — тя замълча; очевидно й беше трудно да говори. — В някои отношения това ме направи по-добра в онова, с което се занимавам, отколкото щях да бъда, ако можех да виждам. Разбираш ли ме? Но сега всичко е много зле.
— Заради обема на информацията, както каза ли?
— Да. Аз…, откакто дойдох тук, сякаш хора пищят и в двете ми уши, сякаш ме брули свиреп вятър. Не мога… — Закри лицето си с треперещи ръце. — Полудявам. Ах, дано добрият Господ ме спаси, иначе ще полудея. — Лицето й се сгърчи, въпреки че в очите на сима й не се появи нито една сълза. Раменете й се разтресоха. Рени можеше само да я прегърне.
Двете големи спасителни лодки доста удобно побраха корабния екипаж — близо трийсетина души. Рени се изправи на палубата. Усещаше трептенето на мотора под краката си и гледаше как последният моряк скача от стълбата в лодката с развята черна плитка.
— Сигурни ли сте, че не ви трябва още една лодка? — извика на капитана. — Няма да е толкова претъпкано.
Той я погледна — очевидно не можеше да схване такова мекушаво отношение от страна на пирати.
— Брегът не е далече. Ще се оправим. — Зае се да наглася обецата на устната си, като ругаеше наум. — Знаете, че патрулните лодки ни следват на известно разстояние, за да пазят живота на екипажа. Ще ви спрат и ще се качат на борда минути след като ние вече сме в безопасност.
— Не се тревожим — каза Рени. Опита се гласът й да прозвучи уверено, но от цялата им компания само !Ксабу беше наистина спокоен. Малкият мъж беше намерил парче ремък в кабината на капитана и оживено плетеше някаква сложна фигура.
Намерението на Рени да пусне заложниците, преди корабът да стигне до края на симулацията, беше предмет на дълга дискусия, но тя беше непреклонна. Не би рискувала да извади темилунците от техния свят. Може би техниката на Адърланд не би могла да ги компенсира при тези особени обстоятелства и те щяха да престанат да съществуват. Щеше да е не по-лошо от масово убийство.
Капитанът сви рамене и седна. Даде сигнал на един от хората си да запали мотора. Лодката се плъзна напред, после започна да набира скорост и да застига лодката на адютанта, която се бе превърнала в бяла точка на фона на мрака.
Лъч светлина проряза мъглата в далечния край на шлепа и проблясна по голямата мачта.
— Е, готово, тръгнаха си, сладурче — обади се Сладкия Уилям. Вдигна конфискувания си пистолет и го погледна тъжно. — Това няма да свърши кой знае каква работа срещу кралската пероглавеста флота, а?
Появиха се още светлини, неподвижни като спуснали се ниско звезди. Няколко големи лодки ги застигаха. Едната изсвири продължително и плътно с парна свирка. Звукът отекна чак в костите на Рени.
!Ксабу беше оставил въжето.
— Може би трябва да се замислим дали…
Така и не успя да довърши предложението си. Нещо изсвистя покрай тях и цопна във водата. След миг в дълбините разцъфна огнено кълбо, от крайбрежните води бликна фонтан и щом звукът стигна до повърхността, се разнесе приглушен взрив.
— Обстрелват ни! — изкрещя Фредерикс от един люк. Рени го похвали наум за наблюдателността в бойни условия и тогава забеляза, че избухналият снаряд е оставил след себе си неочаквани последици. Във водата блещукаха неонови сини точки.
Дъхът й секна. Помъчи се да си спомни името на робота Очилатко, който в момента се намираше в рубката на носа на шлепа, ала не успя.
— Кажете на онзи — как му беше името? — пълен напред! — изкрещя тя. — Мисля, че стигнахме!