— Виждам, че доста си пораснал през тези седмици, Александър — призна Кейт Колд очарована.
— Можеш ли да ми викаш Ягуар, бабо?
— Като марката автомобили?
— Да.
— Всеки с вкуса си. Мога да ти викам както искаш, само ако ти не ми викаш бабо — отвърна тя.
— Така да бъде, Кейт.
— Така да бъде, Ягуар.
Тази вечер нааб-ите споделиха с индианците скромната им вечеря, състояща се от печена маймуна. Откакто птиците от шум и вятър бяха пристигнали в Тапирауа-тери, племето беше загубило своята зеленчукова градина, своите банани и своята маниока и тъй като не можеха да запалят огън, за да не привлекат неприятелите си, вече няколко дни караха без храна. Докато Кейт Колд се опитваше да обменя информация с Ииоми и другите жени, професор Людовик Льоблан, очарован, разпитваше Таама за техните навици и военни изкуства. Надя, която беше натоварена да превежда, си даде сметка, че Таама притежава злодейско чувство за хумор — той разказваше на професора цяла серия измислици. Каза му, между другото, че той бил третият съпруг на Ииоми и че никога не бил имал деца, което разруши теорията на Льоблан за генетичното предимство на „мъжкарите алфа“. В едно близко бъдеще тези разкази на Таама щяха да станат основа на друга книга на прочутия професор Людовик Льоблан.
На следващия ден хората от мъглата, начело с Ииоми и Уалимаи, и Таама с неговите войни в ариергард, заведоха нааб-ите обратно в Тапирауа-тери. На сто метра от селото видяха тялото на капитан Ариосто, което индианците бяха сложили между два дебели клона като храна на птици и животни, както правеха с онези същества, които не заслужаваха погребална церемония. Беше толкова смазано от лапите на Звяра, че не съществуваше сила, която да накара войниците да го откачат и да го закарат обратно в Санта Мария де ла Ювия. Решиха да се върнат след време, за да приберат костите му и да го погребат по християнски.
— Звярът е раздал справедливост — промълви Кейт.
Сесар Сантос заповяда на Тимоти Брус и на Александър Колд да съберат всичкото оръжие на войниците, което беше разхвърляно из лагера, за да избегнат друг изблик на насилие в случай, че някой си изпусне нервите. Но нямаше никаква вероятност това да се случи, тъй като от зловонието на Зверовете, което продължаваше да се излъчва от дрехите им, всички те се чувстваха разнебитени и без сили. Сантос организира товаренето на оборудването в хеликоптера, без палатките, които заровиха, защото сметна, че е невъзможно да се отстрани лошата миризма от тях. Сред разхвърляните палатки Тимоти Брус събра фотоапаратите си и няколко филма; онези, които взе капитан Ариосто, обаче бяха неизползваеми, тъй като военният ги беше осветил. Алекс, от своя страна, откри раницата си, в която невредима се намираше бутилката с лечебната вода.
Членовете на експедицията се подготвиха за връщане в Санта Мария де ла Ювия. Не разполагаха с пилот, защото този хеликоптер бе пристигнал, управляван от капитан Ариосто, а другият пилот беше заминал с първия хеликоптер. Сантос никога не бе управлявал подобна машина, но беше сигурен, че щом може да лети на своя шумен малък самолет, ще успее да се справи и с това.
Беше настъпил моментът на раздялата с хората от мъглата. Направиха го, разменяйки си подаръци, какъвто беше обичаят сред индианците. Едните се разделиха с колани, мачетета, ножове и кухненски прибори, другите свалиха от себе си пера, костилки, орхидеи и гердани от зъби. Алекс даде компаса си на Таама, който го закачи на врата си като украшение, а той подари на американското момче сноп стрели, намазани с отровата кураре, и един триметров лък, който едва успяха да вместят в ограниченото пространство на хеликоптера. Ииоми отново хвана за ризата Кейт Колд, за да й изкрещи с всички сили една реч, а писателката отговори със същата страст на английски. В последния момент, когато нааб-ите се готвеха да се качат в птицата от шум и вятър, Уалимаи връчи на Надя една малка кошничка.