Отец Валдомеро предостави информацията, която беше събрал, на професор Людовик Льоблан и на Кейт Колд. Твърдението, че Мауро Кариас е разпространявал епидемии със съдействието на доктор Омайра Торес и командира на войската беше обвинен в такова чудовищно престъпление, че никой нямаше да му повярва без доказателства.
— Новината, че индианците са избивани по този начин, ще разтърси света. Жалко, че не можем да го докажем — каза писателката.
— Мисля, че можем — отвърна Сесар Сантос, като извади от джоба на елека си една от ампулите с предполагаемата ваксина.
Обясни, че Каракауе успял да я измъкне от багажа на лекарката малко преди да бъде убит от Ариосто.
— Александър и Надя го изненадали като ровел в кутиите с ваксините и въпреки че той ги заплашил да не го издават, децата ми го разказаха. Смятахме, че Каракауе е изпратен от Кариас, никога не сме допускали, че е държавен служител — каза Кейт Колд.
— Аз знаех, че Каракауе работи за Департамента за защита на индианците и затова препоръчах на професор Льоблан да го наеме като личен асистент. Така той можеше да придружава експедицията, без да предизвика подозрения — обясни Сесар Сантос.
— Излиза, че съм бил употребен, Сантос — уточни професорът.
— Вие искахте някой да ви вее с бананово листо, а Каракауе искаше да тръгне с експедицията. Никой нямаше да загуби, професоре — усмихна се водачът и добави, че от много месеци насам Каракауе разследвал Мауро Кариас и бил събрал дебело досие, съдържащо тъмните сделки на този човек, по-специално начина, по който експлоатирал земите на индианците. Сигурно е подозирал за връзката между Мауро Кариас и доктор Омайра Торес, затова е решил да проследи жената.
— Каракауе ми беше приятел, но бе затворен човек и не говореше повече от необходимото. Никога не ми е разказвал, че е подозирал Омайра — каза Сантос. — Мисля че е напредвал, търсейки обяснението за масовото измиране на индианците, затова е взел една от ампулите с ваксината и ми я даде да я пазя на сигурно място.
— С това бихме могли да докажем зловещия начин, по който са се разпространявали епидемиите — каза Кейт Колд, гледайки на светлината малката стъкленица.
— И аз имам нещо за теб, Кейт — усмихна се Тимоти Брус, показвайки няколко филмови ролки в дланта си.
— Какво е това? — попита заинтригувана писателката.
— Тук са заснети Ариосто, който убива Каракауе с изстрел в упор, Мауро Кариас, който разбива ампулите, и разстрелът на индианците. Благодарение на професор Льоблан, който отвличаше вниманието на капитана в продължение на половин час, имах време да разменя филмите, преди той да ги освети. Сложих там лентите от първата част на пътуването и спасих тези — обясни Тимоти Брус.
Кейт Колд реагира по неочакван за нея начин: скочи на врата на Сантос и на Брус и целуна и двамата по бузите.
— Благословени да сте, момчета! — възкликна щастлива.
— Ако ампулата съдържа вируса, както смятаме, това означава, че Мауро Кариас и тази жена са подложили индианците на геноцид и ще трябва да платят за това… — промълви отец Валдомеро, като държеше малката ампула с два пръста в протегнатата си ръка, сякаш се страхуваше отровата да не плисне в лицето му.
Той беше човекът, който предложи да се създаде фондация, предназначена за защита на Окото на Света и по-специално на хората от мъглата. С красноречивото перо на Кейт Колд и международния престиж на Людовик Льоблан беше сигурен, че ще успеят, обясни ентусиазирано. Вярно, липсваше им финансиране, но всички заедно щяха да обмислят как да намерят пари: щяха да се обърнат към църквите, политическите партии, международните организации, правителствата, нямаше да престанат да чукат на различни врати, докато не осигурят необходимите фондове. Трябва да спасят племената — обобщи мисионерът, а останалите се съгласиха с него.
— Вие ще бъдете председател на фондацията, професоре — предложи Кейт Колд.
— Аз? — попита Льоблан истински изненадан и очарован.
— Кой може да го направи по-добре от вас? Когато Людовик Льоблан говори, светът слуша… — каза Кейт Колд, имитирайки надутата интонация на антрополога, а всички, с изключение на Льоблан, разбира се, избухнаха в смях.
Александър Колд и Надя Сантос бяха седнали на пристанището в Санта Мария де ла Ювия — там, където разговаряха за първи път преди няколко седмици и където започна тяхното приятелство. Както и тогава, вече беше настъпила нощта с вечерното квакане на жабите и крясъците на маймуните, но този път луната не ги осветяваше. Небосводът беше тъмен и изпъстрен със звезди. Александър никога не беше виждал такова небе, не можеше да си представи, че има толкова много звезди. Децата усещаха, че много живот се беше изтърколил, откакто се запознаха; за тези няколко седмици и двамата бяха пораснали и се бяха променили. Дълго седяха мълчаливи, загледани в небето, с мисълта, че много скоро трябва да се разделят, докато Надя си спомни за кошничката, която носеше за своя приятел — същата, която й бе дал алимаи на раздяла. Алекс я взе с благоговение и я отвори: вътре блестяха трите яйца от свещената планина.