Половин час по-късно Алекс се беше затоплил от банята и седеше увит в една хавлия, с вълнени чорапи, лакомо поглъщайки кюфтета от месо с картофено гаоре — едно от малкото неща, които ядеше с удоволствие, и единственото, което Кейт умееше да готви.
— Това са остатъците от вчера — каза тя, но Алекс изчисли, че ги беше приготвила специално за него. Не искаше да й разказва за премеждието си с Моргана, за да не изглежда като глупак, но трябваше да си признае, че му бяха откраднали всичко, което носеше.
— Предполагам, ще ми кажеш, че трябва да се науча да не се доверявам на никого — смънка засрамено момчето.
— Напротив, тъкмо щях да ти кажа да се научиш да вярваш в себе си. Ето, Александър, независимо от всичко, ти успя да стигнеш до апартамента ми без проблеми.
— Без проблеми? Едва не умрях от измръзване по пътя. Щяха да намерят трупа ми по време на пролетното топене на ледовете — отвърна той.
— Едно пътуване от хиляди мили винаги започва с премеждия. А паспорта? — разпитваше Кейт.
— Оцеля, защото го носех в джоба си.
— Залепи си го с лейкопласт за гърдите, защото ако го загубиш — край!
— Най-много съжалявам за флейтата ми — каза Алекс.
— Ще трябва да ти дам флейтата на дядо ти. Смятах да я запазя, докато проявиш някакъв талант. Допускам обаче, че ще й е по-добре в твоите ръце, отколкото да се търкаля някъде тук — предложи Кейт.
Потърси по рафтовете, които покриваха стените на апартамента й от пода до тавана, и му връчи една прашна кутия от черна кожа.
— Вземи, Александър. Дядо ти я ползва четиридесет години, пази я.
В кутията беше флейтата на Джоузеф Колд — най-известния флейтист на столетието, както твърдяха критиците, след като умря. Щеше да е по-добре, ако го бяха казали докато бедният Джоузеф беше жив — бе коментарът на Кейт, когато го прочете в пресата. Бяха разведени отпреди тридесет години, но в завещанието си Джоузеф Колд остави половината от имуществото си на бившата си съпруга, включително и най-добрата си флейта, която неговият внук сега държеше в ръцете си. Алекс отвори благоговейно повредената кожена кутия и погали флейтата: беше прекрасна. Взе я нежно и я допря до устните си. Като духна, звуците се отрониха от инструмента с такава прелест, че самият той се изненада. Звучеше много по-различно от флейтата, която Моргана му открадна.
Кейт Колд даде възможност на внука си да разучи инструмента и разточително да й благодари, както тя очакваше. След това му подаде едно пожълтяло книжле с разлепени корици: Наръчник за здравето на храбрия пътешественик. Момчето го отвори напосоки и прочете симптомите на една смъртоносна болест, която може да се хване от ядене на мозъка на предците.
— Не ям органи — каза.
— Никога не знаеш какво слагат в кюфтетата — отвърна баба му.
Стреснат, Александър погледна недоверчиво остатъците от порцията си. Около Кейт Колд беше необходимо да се действа много предпазливо. Опасно беше да имаш предци като нея.
— Утре ще трябва да се ваксинираш срещу половин дузина тропически болести. Дай ми да погледна тази ръка, не можеш да пътуваш с инфекция — изкомандва Кейт.
Прегледа го грубо, реши, че синът й Джон бе свършил добра работа, за всеки случай изсипа върху раната половин флакон дезинфекционен разтвор и му съобщи, че на следващия ден сама ще му махне конците. Било много лесно, каза, всеки можел да го направи. Алекс подскочи. Баба му имаше лошо зрение и носеше издраскани очила, които беше купила „втора ръка“ на някакъв пазар в Гватемала. Докато му слагаше нова превръзка, Кейт му обясни, че списанието Интернешънъл Джеографик финансирало експедиция в сърцето на тропическата гора по Амазонка, между Бразилия и Венецуела, чиято цел била да търси гигантско създание, вероятно хуманоид, което било забелязвано неколкократно. Били открити огромните му следи. Онези, които успели да се доближат до него, твърдели, че това животно или примитивно човешко същество било по-високо от мечка, имало много дълги ръце и цялото било покрито с черни косми. Определяли го като горския тропически двойник на хималайския йети.
— Може да е маймуна… — допусна Алекс.
— Не смяташ ли, че не един се е сетил за тази възможност? — прекъсна го баба му.