— Но няма доказателства, че наистина съществува… — подхвърли Алекс.
— Не притежаваме акт за раждане на Звяра, Александър. А! Важна подробност: казват, че излъчвал толкова остра миризма, че животните и хората припадали или се парализирали близо до него.
— Щом хората припадат, значи никой него е виждал.
— Точно така, но от следите личи, че се движи на два крака. И не използва обувки, в случай, че това е следващият ти въпрос.
— Не, Кейт! Следващият ми въпрос е дали употребява шапка! — избухна нейният внук.
— Не вярвам.
— Опасен ли е?
— Не, Александър. От най-милите е. Не краде, не отвлича деца и не руши частна собственост. Само убива. Прави го чисто, без шум, трошейки костите и изкормвайки жертвите си с истинска елегантност, като професионалист — подигра се баба му.
— Колко души е убил? — разузнаваше Алекс все по-обезпокоен.
— Не много, ако отчетем излишъка от население в света.
— Колко, Кейт?
— Неколцина търсачи на злато, двама войници, някакви търговци… Накратко, не се знае точният брой.
— Убивал ли е индианци? Колко? — попита Алекс.
— В действителност не е известно. Индианците знаят да броят само до две. Освен това за тях смъртта е относителна. Ако решат, че някой им е откраднал душата или е стъпвал върху техните следи, или е завладял сънищата им например, за тях това е по-лошо, отколкото да си мъртъв. Същевременно някой, който е умрял, може да продължи да живее като дух.
— Сложно е — каза Алекс, който не вярваше в духове.
— Кой ти каза, че животът е прост?
Кейт Колд му обясни, че експедицията ще бъде ръководена от един известен антрополог, професор Людовик Льоблан, който години наред изследвал следите на така нареченото йети, или страховития снежен човек, по границата между Китай и Тибет, без да го открие. Живял също сред някакво индианско племе от Амазонка и твърдял, че те били най-дивите на планетата: при първата небрежност изяждали своите пленници. Тази информация не е особено успокояваща, призна Кейт. За водач щял да им служи един бразилец на име Сезар Сантос, който бил прекарал живота си в тази област и бил в добри отношения с индианците. Човекът имал малък самолет — малко разнебитен, но все още в добро състояние, с който можели да се опитат да проникнат до територията на индианските племена.
— В училище учихме за Амазонка в час по екология — съобщи Алекс, чиито очи вече се затваряха.
— Край с този урок, не е нужно да знаеш нищо повече — отсече Кейт. И добави: — Предполагам, че си уморен. Можеш да спиш на дивана, а утре рано започваш да работиш за мен.
— Какво трябва да правя?
— Каквото ти наредя. Засега ти нареждам да спиш.
— Лека нощ, Кейт… — прошепна Алекс, търкулвайки се върху възглавниците на дивана.
— Я го гледай ти! — измърмори баба му. Почака да заспи и го зави с две одеяла.
4
Река Амазонка
Кейт и Александър Колд пътуваха в търговски самолет, прелитайки над Северна Бразилия. Часове наред бяха наблюдавали от въздуха една безкрайна горска шир, цялата в един и същ наситен яркозелен цвят, пресечена от реки, които се плъзгаха като блестящи змии. Най-грамадната от всички беше с цвят на кафе с мляко.
„Река Амазонка е най-широката и най-дългата на Земята, пет пъти по-голяма от всяка друга. Само астронавтите, на път към Луната, са успели да я видят цялата от разстояние“ — прочете Александър в туристическия пътеводител, който баба му купи в Рио де Жанейро. Не пишеше, че тази необятна област, последният рай на планетата, се унищожава систематично поради алчността на предприемачи и авантюристи, както беше учил в училище. Строяха път — прорез през тропическата гора, откъдето масово прииждаха заселници и изнасяха тонове дървен материал и минерали.
Кейт уведоми внука си, че ще се изкачат по река Негро до Горно Ориноко — един почти неизследван триъгълник, където беше концентрирана по-голямата част от индианските племена. Предполагаше се, че оттам произхождаше Звярът.
— Тук в книгата пише, че тези индианци живеят като през каменната ера. Още не са измислили колелото — изкоментира Алекс.
— Не им е необходимо. Не върши работа на такъв терен, нямат какво да пренасят и за никъде не бързат — отговори Кейт Колд, която не обичаше да я прекъсват, докато пишеше. През по-голяма част от пътя тя си водеше записки в своите бележници със ситен и нечетлив, подобен на следи от мухи почерк.
— Не познават писмеността — добави Алекс.
— Сигурно е, че имат добра памет — каза Кейт.
— Няма прояви на изкуство, само си боядисват телата и се украсяват с пера — обясни Алекс.