— Добре дошли. Аз съм Сесар Сантос, а това е дъщеря ми Надя — представи се той.
Алекс изчисли, че момичето беше на възрастта на сестра му Андреа, дванадесет или тринадесетгодишна. Имаше буйна къдрава коса, изсветляла от слънцето, очите и кожата й бяха медни на цвят; беше с шорти, фланелка и пластмасови джапанки. Носеше различни цветни лентички, завързани на китките, жълто цвете на едното ухо и дълго зелено перо, преминаващо през месестата част на другото. Алекс си помисли, че ако Андреа видеше тези украшения, веднага щеше да ги изкопира и че ако Никол, по-малката му сестра, видеше черната маймунка, която момичето носеше на рамото си, би умряла от завист.
Докато доктор Торес, подпомогната от двете монахини, които бяха там, за да я посрещнат, отвеждаше мисионерите мормони в малката болница, Сесар Сантос ръководеше разтоварването на многобройните вързопи на експедицията. Извини се, че не ги е чакал в Манаос, както се бяха уговорили. Обясни, че малкият му самолет, прелетял над цяла Амазонка, бил вече много стар и през последните седмици започнали да се разпадат части от двигателя. И понеже този двигател бил пред разкапване, решил да поръча друг, който трябвало да пристигне тези дни, и добави с усмивка, че не можел да си позволи да остави дъщеря си Надя сираче. След това ги отведе в хотела, който представляваше дървена конструкция, изградена върху пилони на брега на реката, наподобяваща другите разнебитени колиби в селото. Навсякъде бяха струпани каси от бира, а върху тезгяха бяха подредени бутилки с ликьор. Докато пътуваха, Алекс забеляза, че независимо от горещината, мъжете пиеха по всяко време литри алкохол. Тази примитивна сграда трябваше да служи за военен щаб, убежище, ресторант и бар за посетителите. На Кейт Колд и Людовик Льоблан отредиха стаи, отделени от останалата част с чаршафи, закачени на въжета. Другите щяха да спят в хамаци, защитени с комарници.
Санта Мария де ла Ювия беше задрямало и толкова отдалечено селище, че едва се виждаше на картата.
Няколко заселници отглеждаха крави с много дълги рога; други извличаха злато от дъното на реката или дървен материал и каучук от горите; малцина се осмеляваха да се отправят сами в джунглата в търсене на диаманти; по-голямата част обаче вегетираха с надеждата, че някаква възможност ще им падне като по чудо от небето. Това бяха видимите дейности. Тайните се състояха в трафик на екзотични птици, наркотици и оръжие. Групи войници със своите пушки на рамо и напоени с пот ризи играеха карти и пушеха, седнали на сянка. Оскъдното население изнемогваше, полузамаяно от горещината и скуката. Алекс видя различни индивиди без коса, без зъби, полуслепи, с обриви по кожата, които жестикулираха и си говореха сами; бяха миньори, умствено разстроени от живака, които постепенно гаснеха. Далдисваха на дъното на реката, за да всмукват с мощни тръби наситения със златен прах пясък. Някои умираха удавени; други умираха, защото конкурентите прерязваха шланговете им с кислород; останалите умираха бавно, отровени от живака, който използваха, за да отделят пясъка от златото.
Децата на селото, за сметка на това, играеха щастливи в калта, съпроводени от няколко домашни маймуни и дръгливи кучета. Имаше неколцина индианци, по фланелки или къси панталони, и други, съвършено голи, като децата. Отначало Алекс, смутен, не се осмеляваше да поглежда към гърдите на жените, но бързо свикна и след пет минути те престанаха да му правят впечатление. Тези индианци бяха изкарали няколко години в досег с цивилизацията и бяха загубили много от традициите и навиците си, както обясни Сесар Сантос. Дъщерята на водача, Надя, говореше с тях на техния език и в отговор те се държаха с нея, сякаш беше от същото племе.
Ако това бяха жестоките индианци, описани от Льоблан, те не се оказаха толкова впечатляващи: бяха ниски, мъжете не превишаваха метър и петдесет на ръст, а децата имаха вид на човешки миниатюри. За първи път в живота си Алекс се почувства висок. Кожата им беше бронзова на цвят, имаха високи скули; мъжете носеха косата си подстригана на кръг, като чиния, на височината на ушите, което подчертаваше азиатския им вид. Произхождаха от населението на Северен Китай, което бе дошло от Аляска между десет и двадесет хиляди години по-рано. Спасили се от поробване по време на Конкистата през XVI век, защото останали встрани от пътя й. Испанските и португалските войници не успели да победят блатата, комарите, растителността, огромните реки и водопади в района на Амазонка.