— Според някои версии те са кротки, а според други са напълно диви и свирепи — каза Алекс.
— Най-опасните хора, които съм виждал по тези краища, не са индианците, а трафикантите на оръжие, дрога и диаманти, търсачите на каучук, на злато, войниците, дърварите, които замърсяват и експлоатират този район — отвърна свещеникът и добави, че индианците са примитивни, що се отнася до материалното, но много напреднали в умствено отношение, че са свързани с природата, както синът с майка си.
— Разкажете ни за Звяра. Истина ли е, че сте го видели със собствените си очи, отче? — попита Надя.
— Мисля, че го видях, но беше през нощта и очите ми вече не са така добри, като преди — отвърна отец Валдомеро, изсипвайки голяма глътка ром в гърлото си.
— Кога беше това? — попита Алекс, мислейки, че баба му ще е благодарна за тази информация.
— Преди няколко години…
— Какво точно видяхте?
— Разказвал съм го много пъти: един гигант, висок повече от три метра, който се движеше бавно и около него се носеше ужасна миризма. Останах парализиран от страх.
— Не ви ли нападна, отче?
— Не. Каза нещо, след това се обърна и изчезна в гората.
— Каза нещо? Предполагам, искате да кажете, че е издал звуци, подобни на ръмжене, така ли? — настоя Алекс.
— Не, сине. Съществото проговори ясно. Не различих нито една дума, но без съмнение беше членоразделна реч. Загубих съзнание… Когато се събудих, не бях сигурен в това, което се бе случило, но беше останала онази просмукваща миризма, пропита в дрехите, в косата, в кожата ми. Така разбрах, че не съм сънувал.
5
Шаманът
Бурята спря така ненадейно, как то бе започнала, и настъпи ясна нощ. Алекс и Надя се върнаха в хотела, където членовете на експедицията се бяха събрали около Сесар Сантос и доктор Торес и разучаваха една карта на областта, обсъждайки приготовленията за пътуването. Професор Льоблан, малко отпочинал, бе с тях. Беше се намазал с препарат срещу насекоми от главата до петите и беше наел един индианец, наречен Каракауе, да му вее с бананово листо. Льоблан настояваше експедицията да се отправи към Горно Ориноко още на следващия ден, защото той не можел да си губи времето в това незначително село. Разполагал само с три седмици, за да залови онова странно същество от джунглата.
— За няколко години никой не е успял да стори това, професоре… — уточни Сесар Сантос.
— Ще трябва скоро да се появи, защото аз имам серия от конференции в Европа — отвърна той.
— Надявам се Звярът да прояви разбиране към вашите основания — каза водачът, но професорът с нищо не показа, че е доловил иронията.
Кейт Колд беше разказала на внука си, че Амазонка е опасно място за антрополозите, защото имало случаи, когато загубвали разсъдъка си. Измисляли най-противоречиви теории, карали се и спорели; други тормозели племената и накрая започвали да се смятат за бесове. А един от тях полудял и трябвало да го закарат вързан обратно в страната му.
— Известно ви е, предполагам, че аз също съм част от експедицията, професор Льоблан — каза доктор Омайра Торес, която антропологът току поглеждаше крадешком, впечатлен от щедрата й хубост.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, госпожице, но…
— Доктор Торес — прекъсна го лекарката.
— Може да ми викате Людовик — осмели се Льоблан кокетно.
— Наричайте ме доктор Торес — отвърна сухо тя.
— Не бих могъл да ви взема, драга ми докторке. Едва има място за нас, които сме наети от Интернешънъл Джеографик. Бюджетът е щедър, но не и неограничен — отговори Льоблан.
— Тогава и вие няма да отидете, професоре. Принадлежа към Националната здравна служба. Тук съм, за да опазя индианците. Нито един чужденец не може да общува с тях без необходимите защитни мерки. Много са уязвими по отношение на болестите, особено към тези на белите — каза лекарката.
— И най-обикновената настинка е смъртоносна за тях. Преди три години цяло племе умря от дихателна инфекция, когато дойдоха няколко журналисти да снимат документален филм. Единият от тях кашляше, дал на някой от индианците да си дръпне от цигарата му и така зарази цялото племе — добави Сесар Сантос.
В този момент пристигнаха капитан Ариосто, началникът на казармата, и Мауро Кариас, най-богатият предприемач в околността. Надя обясни шепнешком на Алекс, че Кариас бил много могъщ — търгувал с президентите и генералите на различни южноамерикански страни. Добави, че нямал сърце в гърдите си, а го носел в кесия — и посочи коженото куфарче, което Кариас държеше в ръка. Людовик Льоблан от своя страна беше много впечатлен от Мауро Кариас, защото експедицията бе сформирана благодарение на международните контакти на този човек. Той беше привлякъл вниманието на списание Интернешънъл Джеографик върху легендата за Звяра.