— Дай ми назаем за билет — повтори Моргана.
При нормални обстоятелства за Алекс нямаше голямо значение дали ще си загуби парите, но в този момент не беше в състояние да проявява щедрост. От друга страна, реши той, няма мъж, който би могъл да изостави една жена в такава ситуация. Стигаха му точно, за да й услужи, без да прибягва до банкнотите, сгънати в ботушите му. Плати втория билет. Моргана му отправи шеговита целувка с върха на пръстите си, изплези се на шофьора, който я гледаше възмутен, събра си бързо нещата и последва Алекс към задната седалка на превозното средство, където седнаха заедно.
— Спаси ми кожата. Веднага щом мога, ще ти върна парите — увери го тя.
Алекс не отговори. Имаше един принцип: ако заемеш пари на някого и повече не го видиш, парите са добре похарчени. Моргана предизвикваше у него смесени чувства: и го привличаше, и го отблъскваше, беше съвсем различна от което и да било момиче в неговото селище, включително и от „най-отворените“. За да не я гледа като глупак с отворена уста, пропътува по-голямата част от дългия път мълчаливо, с поглед, вперен в тъмното стъкло на прозореца, в което се отразяваха Моргана и собственото му мършаво лице с кръгли очила и тъмна като на майка му коса. Кога ли ще започне да се бръсне? Не се беше развил като мнозина от своите приятели; все още беше голобрад хлапак, един от най-ниските в класа. Дори Сесилия Бърнс беше по-висока от него. Единственото му преимущество бе, че за разлика от други подрастващи от колежа, имаше здрава кожа, защото, появеше ли му се пъпка, баща му веднага й впръскваше кортизон. Майка му го уверяваше, че няма за какво да се тревожи: някои израстват по-рано, други — по-късно; в семейство Колд всички мъже бяха високи, но той знаеше, че наследствеността е капризно нещо и може да се е метнал на майчиния си род. Лиза Колд беше ниска, дори и за жена; гледана отзад, приличаше на четиринадесетгодишно момиченце, особено откакто болестта я беше смалила. Мислейки за нея, усети как сърцето му се свива и дъхът му спира, сякаш гигантска ръка го беше стиснала за гърлото.
Моргана беше свалила коженото си яке с цвят на портокал. Отдолу носеше къса блуза от черна дантела, която оставяше корема й гол, и една кожена каишка с метални краища, като на зло куче.
— Умирам за една цигари — каза.
Алекс й посочи надписа, който забраняваше да се пуши в автобуса. Тя хвърли поглед наоколо. Никой не им обръщаше внимание. Около тях имаше много празни седалки, а другите пътници четяха или дремеха. Като се увери, че никой не ги наблюдава, тя бръкна под блузата си и извади от сутиена си една кирлива торбичка. Направи му таен знак, поклащайки торбичката пред ноздрите му.
— Трева — прошепна.
Александър Колд отказа с поклащане на главата. Ни най-малко не се смяташе за пуритан, беше пробвал марихуана и алкохол на няколко пъти, като почти всички свои съученици от гимназията, но не можеше да разбере кое бе толкова привлекателно в тях, като се изключи фактът, че бяха забранени. Не му допадаше да губи контрол. Катерейки се по планините, беше изпитал удоволствието от усещането, че владееш тялото и ума си. Връщаше се от тези екскурзии с баща си изтощен, натъртен и изгладнял, но щастлив, пълен с енергия, горд, че е победил за пореден път своите страхове и препятствията на планината. Усещаше се наелектризиран, силен, почти непобедим. В тези случаи баща му го потупваше приятелски по гърба като награда за геройството, но не казваше нищо, за да не подхранва суетата му. Джон Колд не си падаше по ласкателствата, искаше се много, за да спечелиш похвална дума от него, но синът му и не чакаше да я чуе, достатъчно му беше и това мъжко потупване.
Подражавайки на баща си, Алекс се беше научил да изпълнява задълженията си по най-добрия възможен начин, без да се надценява, макар че тайно се гордееше с три добродетели, които смяташе че притежава: мъжеството да катери планини, таланта да свири на флейта и яснотата в мисленето. По-трудно беше да признае недостатъците си, макар да си даваше сметка, че имаше най-малко два, които трябваше да се опита да поправи, както не един път му беше обръщала внимание майка му: неговият скептицизъм, който го караше да се съмнява почти във всичко, и лошият му характер, поради който избухваше в най-неподходящия момент. Това бе нещо ново за него, защото само допреди няколко месеца беше доверчив и винаги в добро настроение. Майка му твърдеше, че това са неща, свързани с възрастта, и ще отминат, но той не беше толкова сигурен като нея. Във всеки случай не го привличаше предложението на Моргана. Когато беше пробвал дрога, не бе усещал да лети в рая, както твърдяха някои от приятелите му, само дето главата му се пълнеше с пушек и краката му омекваха. За него нямаше по-висше преживяване от това, да се люлее на сто метра височина, увиснал на въже във въздуха, знаейки точно коя е следващата стъпка, която трябва да направи. Не, дрогата не беше за него. Нито пък цигарите, защото имаше нужда от здрави дробове, за да се катери и да свири на флейта. Усмихна се неволно като си спомни метода, използван от баба му Кейт, за да изкорени окончателно изкушението на тютюна. Тогава той беше на единайсет години и независимо от това, че баща му му бе говорил много за рака на белите дробове и други последствия от никотина, имаше навика да пуши тайно с приятелите си зад гимнастическия салон. Кейт Колд пристигна, за да изкара Коледа с тях, и с обонянието си на хрътка не закъсня да открие миризмата, независимо от дъвката и одеколона, с които той се стараеше да я прикрие.