Вечерта, когато вече смятаха, че старицата няма да се върне, пред лагера се материализира цялото племе на хората от мъглата. Първо видяха жените и децата — недосегаеми, слаби и тайнствени. Няколко секунди по-късно забелязаха мъжете, които в действителност бяха дошли по-рано и бяха застанали в полукръг. Изникнаха от нищото, неми и гневни, начело с Таама, боядисани като за война с червения цвят от кармина, с черния от въглена, с белия от варта и със зеления от растенията, украсени с пера, зъби, нокти и костилки, с всичките си оръжия в ръцете. Стояха по средата на лагера, но се сливаха толкова добре с всичко наоколо, че беше необходимо да напрегнеш очите си, за да ги видиш ясно. Бяха леки, ефирни, изглеждаха като едва изрисувани върху пейзажа, но нямаше съмнение, че същевременно бяха и свирепи.
Дълги минути двете групи се наблюдаваха взаимно в мълчание: от едната страна, прозрачните индианци и от другата — смутените чужденци. Най-накрая Мауро Кариас се събуди от транса и започна да действа, като даваше наставления на войниците да сервират храна и да раздават подаръци. Алекс и Надя с огорчение видяха как жените и децата приемат дрънкулките, с които се опитваха да ги примамят. Знаеха, че така, с тези невинни подаръци, започваше краят на племената. Таама и неговите войни стояха все така изправени, нащрек, без да пускат оръжията си. Най-опасни бяха дебелите им тояги, с които можеха да нападнат за секунди, докато прицелването със стрелата бе по-бавно и даваше време на войниците да стрелят.
— Обясни им това за ваксините, хубавице — нареди Мауро Кариас на момичето.
— Надя, казвам се Надя Сантос — повтори тя.
— За тяхно добро е, Надя, за да ги защитим — добави доктор Омайра Торес. — Ще ги е страх от иглите, но в действителност боли по-малко от ухапване на комар. Може би мъжете ще поискат да са първи, за да дадат пример на жените и децата…
— Защо вие не дадете пример? — попита Надя Мауро Кариас.
Перфектната усмивка, присъстваща постоянно върху загорялото лице на предприемача, изчезна след предизвикателството на момичето и за кратко през очите му премина някакво изражение на абсолютен ужас. Алекс, който наблюдаваше сцената, си помисли, че реакцията му е учудваща. Беше чувал за хора, които се страхуват от инжекции, но лицето на Кариас се изкриви така, сякаш бе видял Дракула.
Надя преведе и след дълги обсъждания, в които името на Рааканариуа се споменаваше много пъти, Ииоми прие да обмисли предложението и да се посъветва с племето. В този момент, когато бяха по средата на разговора за ваксините, Ииоми ненадейно прошепна недоловимо за чужденците нареждане и хората от мъглата се изпариха веднага с такава бързина, с каквато се бяха появили. Оттеглиха се в гората като сенки, без да се чуе нито една стъпка, нито една дума, нито едно бебешко хлипане. През останалата част от нощта войниците на Ариосто стояха на пост, очаквайки всеки момент атака.
Надя се събуди в полунощ, усещайки, че доктор Омайра Торес излиза от палатката. Предположи, че отива да свърши нуждите си сред храстите, но почувства сърцето си да бие тревожно и реши да я последва. Кейт Колд похъркваше в свойствения си дълбок сън и не усети движенията на съквартирантките си. Безшумна като котка, използвайки наскоро придобитото умение да става незабележима, Надя се придвижи напред. Скрита зад папратите, видя силуета на лекарката на слабата лунна светлина. Минута по-късно се доближи втора фигура и пред изненадания поглед на Надя прегърна лекарката през кръста и я целуна.
— Страх ме е — каза тя.
— Не се страхувай, любов моя. Всичко ще свърши добре. След няколко дни ще сме приключили тук и ще можем да се върнем в цивилизования свят. Знаеш вече, че имам нужда от теб…
— Наистина ли ме обичаш?
— Да, разбира се. Обожавам те, ще те направя много щастлива, ще имаш всичко, което пожелаеш.
Надя се върна скришом в палатката, легна на своята постелка и се престори на заспала.
Мъжът, който беше с доктор Омайра Торес, бе Мауро Кариас.
Сутринта хората от мъглата се върнаха. Жените носеха кошници с плодове и един голям мъртъв тапир, за да върнат получените предния ден подаръци. Войните се държаха по-небрежно и макар че не пускаха тоягите си, проявяваха същото любопитство като жените и децата. Гледаха отдалеч невероятните птици от шум и вятър, без да се доближават до тях, пипаха дрехите и оръжията на нааб, ровеха във вещите им, влизаха в палатките, позираха пред фотоапаратите, кичеха се с колиетата от пластмаса и пробваха очаровани мачететата и ножовете.
Доктор Омайра Торес прецени, че моментът е подходящ, за да започне своята работа. Помоли Надя да обясни още веднъж на индианците необходимостта да ги защитят от епидемии, но те не изглеждаха убедени. Единствената причина, поради която капитан Ариосто не ги принуди да се подчинят под дулата на оръжията, беше присъствието на Кейт Колд и Тимоти Брус; не можеше да прибягва до груба сила пред пресата, трябваше да пази поведение. Нямаше друг изход, освен да изчакат търпеливо безкрайните обсъждания между Надя Сантос и племето. Би било парадоксално да стреляш срещу тях, за да ги предпазиш да не умрат от дребна шарка; тази идея обаче не осени военния.