Кейт Колд, все още с бебето на ръце, си даде сметка, че нейният живот, както и животът на останалите членове на експедицията, включително и на децата, е изложен на голяма опасност, защото Ариосто трябваше на всяка цена да избегне разгласяването на случилото се в Тапирауа-тери. Вече не можеше просто да полее телата с нафта, да ги подпали и да ги обяви за изчезнали. Сметките на капитана се бяха объркали: присъствието на експедицията на Интернешънъл Джеографик бе престанало да бъде предимство и се бе превърнало в тежък проблем. Необходимо бе да се освободи от свидетелите, но трябваше да го направи много предпазливо, не можеше да ги екзекутира, разстрелвайки ги, без да си създаде големи проблеми. За нещастие на чужденците, те се намираха много далеч от цивилизацията, където капитанът лесно би могъл да прикрие следите си.
Кейт Колд беше сигурна, че ако военният реши да ги убие, войниците нямаше да си мръднат и пръста, за да му попречат, нито щяха да се осмелят да издадат своя началник. Джунглата щеше да погълне всички улики за престъплението. Не можеха да стоят със скръстени ръце и да чакат контролния изстрел на убиеца в главата на убития, трябваше да направят нещо. Нямаше нищо за губене, положението не можеше да стане по-лошо. Ариосто беше злодей и освен това бе нервен, можеше да ги постигне съдбата на Каракауе. Кейт нямаше определен план, но реши, че първото, което трябва да направи, е да създаде смут в противниковите редици.
— Капитане, мисля че най-спешното, което трябва да се направи, е тези мъже да се изпратят в болница — предложи, сочейки Кариас и ранените войници.
— Млъкни, жено! — излая в отговор военният.
Независимо от това, след няколко минути Ариосто се разпореди да качат Мауро Кариас и тримата войници в един хеликоптер. Заповяда на Омайра Торес да се опита да измъкне стрелите от ранените, преди да ги натоварят, но лекарката изобщо не му обърна внимание: имаше очи само за издъхващия си любовник. Кейт Колд и Сесар Сантос се заеха със задачата да направят тампони от парцали, за да спрат по-нататъшната загуба на кръв от нещастните войници.
Докато военните маневрираха, за да настанят ранените в хеликоптера, и се опитваха напразно да се свържат по радиото със Санта Мария де ла Ювия, Кейт обясни тихо на професор Льоблан своите опасения относно ситуацията, в която се намираха. И антропологът беше стигнал до същите заключения като нея: бяха изложени на по-голям риск в ръцете на Ариосто, отколкото на индианците или на Звяра.
— Да можехме само да избягаме в джунглата… — прошепна Кейт.
За първи път човекът я изненада с разумна реакция. Кейт беше толкова свикнала с вечното недоволство и избухванията на професора, че като го видя спокоен, му отстъпи лидерството почти автоматично.
— Това би било лудост — отвърна Льоблан уверено. — Единственият начин да се измъкнем оттук е с хеликоптер. Ключът е Ариосто. За наш късмет, той е невеж и тщеславен, това работи в наша полза. Трябва да се преструваме, че не го подозираме, и да го победим с хитрост.
— Как? — попита писателката недоверчиво.
— Като го манипулираме. Уплашен е, така че ще му предоставим възможността да си спаси кожата и освен това да излезе оттук като герой — каза Льоблан.
— Никога! — възкликна Кейт.
— Не ставай глупава, Колд. Така ще му представим нещата, което не означава, че ще го изпълним. Веднъж в безопасност, далеч от тази страна, Людовик Льоблан ще бъде първият, който ще разкрие жестокостите, извършвани с тези нещастни индианци.
— Виждам, че вашето мнение за индианците малко се е променило — измърмори Кейт Колд.
Професорът не я удостои с отговор. Изпъчи се с целия си дребен ръст, оправи си ризата, опръскана с кал и кръв, и се насочи към капитан Ариосто.
— Как ще се върнем в Санта Мария де ла Ювия, многоуважаеми капитане? Няма да се поберем всички във втория хеликоптер — каза той, сочейки войниците и групата, която чакаше до дървото.
— Не си пъхайте носа! Тук аз давам заповедите! — ревна Ариосто.
— Разбира се! Облекчение е, че вие сте натоварен с това, капитане, иначе бихме се оказали в много трудна ситуация — каза меко Льоблан. Ариосто, неспокоен, нададе ухо. — Ако не беше вашият героизъм, щяхме всички да попаднем в ръцете на индианците — добави професорът.
Ариосто, вече малко по-спокоен, преброи хората, видя, че Льоблан има право, и реши да изпрати половината от контингента войници с първия полет. Така остана само с пет човека плюс членовете на експедицията, които не представляваха опасност, тъй като не бяха въоръжени. Машината потегли, като вдигна облаци червеникав прах, издигайки се към небето.