Нямаше никой — нито следа от членовете на експедицията, нито от войниците, нито от капитан Ариосто, нито от телата на убитите индианци. Оръжията, екипировката, включително и фотоапаратите на Тимоти Брус, бяха там; видяха също голямо петно кръв, което тъмнееше в земята близо до дървото, на което бяха вързали Алекс. След кратък оглед, който изглежда му достави голямо удовлетворение, старият шаман се обърна да си върви. Двете деца тръгнаха след него, без да задават въпроси, така замаяни от миризмата, че едва се държаха на краката си. Колкото повече се отдалечаваха и изпълваха дробовете си с чистия въздух на планината, толкова по-бързо се съвземаха, но слепоочията им пулсираха и им се гадеше. Бороба се присъедини към тях малко по-нататък и малката група се насочи навътре в джунглата.
Няколко дни преди това, при вида на „Птиците от шум и вятър“, кръстосващи небето, жителите на Тапирауа-тери избягали от селището си, изоставяйки оскъдното си имущество и домашните животни, които щели да затруднят възможностите им да се крият. Придвижили се под прикритието на растителността до сигурно място и там изградили временните си жилища в короните на дърветата. Военните части, изпратени от Ариосто, минали много близо до тях, без да ги забележат, обаче всички движения на чужденците били наблюдавани от войните на Таама, скрити сред джунглата.
Ииоми и Таама дълго спорили относно нааб и дали е уместно да се доближат до тях, както ги посъветвали Ягуар и Орлицата. Ииоми смятала, че народът й не може вечно да се крие в дърветата като маймуните: дошло е времето да посетят нааб и да получат техните подаръци и техните ваксини, това е неизбежно. Таама смятал, че е по-добре да умрат в битка; но аргументите на Ииоми като вожд на вождовете в крайна сметка натежали. Тя решила да бъде първата, която да се доближи до нааб, и затова пристигнала сама в лагера, накичена с короната от жълти пера, за да покаже на чужденците кой тук е властта. Присъствието сред чужденците на Ягуар и Орлицата, които се били завърнали от свещената планина, я успокоило. Те били приятели и можели да превеждат; така онези нещастни същества, облечени в мръсни парцали, нямало да се чувстват толкова изгубени пред нея. Нааб-ите я посрещнали добре, несъмнено били впечатлени от величествената й стойка и броя на бръчките й — доказателство за многото, което бе преживяла, и за придобитите познания. Независимо от храната, която й предложили, старата жена била принудена да изиска от тях да си тръгнат от Окото на Света, защото там пречели; това била последната й дума, нямала намерение повече да преговаря. Оттеглила се величествено със своята гаванка с месо и ориз, сигурна, че е сплашила нааб-ите с тежестта на огромното си достойнство.
Като видели успеха от посещението на Ииоми, останалите от племето добили кураж и последвали нейния пример. Така се върнали на мястото, където било тяхното село, сега отъпкано от чужденците, които очевидно не познавали и най-елементарното правило на вниманието и възпитанието: едно шабоно не трябва да се посещава, ако не си поканен. Там индианците видели големите блестящи птици, палатките и странните нааб, за които били чували толкова страховити истории. Тази чужденци с вулгарни маниери заслужавали по няколко хубави удара със сопа по главата, но по заповед на Ииоми индианците се въоръжили с търпение по отношение на тях. Приели храната и подаръците им, за да не ги обидят, след това отишли да ловуват и да събират мед и плодове — така можем да се отблагодарят за получените подаръци, както било редно.
На следващия ден, когато Ииоми била сигурна, че Ягуар и Орлицата все още са там, разпоредила на племето да се яви отново пред нея, за да се ваксинира. Нито тя, нито който и да било от тях беше в състояние да обясни какво се е случило след това. Не знаеха защо децата чужденци, които толкова бяха настоявали да се ваксинират, изведнъж скочили, за да попречат. Чупи непознат шум, като от кратки гърмежи. Видем, че при счупването на стъклениците от тях излязла Рааканариуа и в своята невидима форма нападнала индианците, които паднали мъртви, без да бъдат докоснати от стрела или тояга. По време на свирепата битка, останалите избягали кой както могъл, разстроени и объркани. Вече не знаели кои са техни приятели и кои са техни врагове.