Под силното жълто слънце градът изглеждаше още по-изящен от всякога. Небето беше безоблачно и аз започнах да се отпускам. Почувствах, че мога да прекарам остатъка от живота си във Варнал и околностите му. Ето там един купол ярко блестеше на светлината, а тук пък малка бяла къщичка се гушеше между внушителен зигурат от едната страна и стройна кула от другата. Хората наоколо вървяха, без да бързат, но целенасочено. Пазарът за плодове изглеждаше доста оживен, но липсваше оня характерен за нашите пазари шум. Докато обикаляхме града, Шизала ми разказа още за него.
Карнала беше нация, която основно се занимавала с търговия. Произходът им бил подобен на много други народи. Започнали като скитащи племена, докато накрая се установили в тази част на страната, тъй като много им харесала. Но вместо да се захванат със земеделие, те продължили да пътуват, но този път като търговци. Благодарение на смели експедиции до най-отдалечените места на Вашу те станали много богати — търгували с предмети на изкуството от юга, редки метали от севера и други.
Освен това карналите били и хора на изкуството, музиканти и — това, което се ценеше не само като база за търговия, но изобщо — били най-добрите издатели в своя свят. Научих, че печатарските преси на карнала са от хоризонтален тип, не толкова бързи като ротативните печатарски машини на Земята, но пък печатът им ми се видя по-контрастен. Все още не можех да чета, наподобяващите на санскритски букви. Шизала ме заведе в малка печатница, за да ми покаже няколко красиво изработени книги. Там се научих бързо да разпознавам голям брой думи, чието значение тя ми обясни.
Тези книги бяха много търсени в целия континент, което беше голямо предимство за карнала и особено за писателите и художниците, които ги създаваха.
Във Варнал имаше развити и други производства. Ковачите на мечове също бяха известни в целия свят. Те работеха по старите методи, използваха пещ и духало, също като майсторите на Земята — онази Земя, която все още не съществуваше.
Имаше и земеделие, развито не от частни стопани, а на обществен принцип. Засяваха се декари с житни посеви, а жътвата се извършваше от доброволци, събрани от целия народ. Това, което оставаше неизползвано, се съхраняваше за по-тежки времена, защото на карнала им беше ясно, че нация, основана на търговия и индустрия, не може непрестанно да купува храна и може да оцелее само ако произвежда свои собствени хранителни продукти.
Никъде не забелязах места за поклонение и попитах Шизала. Отговорът беше, че те нямали официална религия, а за онези, които искали да вярват в по-висше създание, било по-добре да го потърсят в собствения си разум и сърце вместо в думите на другите за Него. От друга страна, имаха народни училища, библиотеки, болници, места за забавление, хотели и всички във Варнал изглеждаха спокойни и щастливи.
Политическата философия на карнала отговаряше на въоръжен неутралитет. Бяха силна нация, готови за всякакви атаки. Освен това очевидно на Вашу беше в сила старомодният военен закон, при който агресорът никога не атакува без предупреждение. След като каза това, Шизала добави:
— Освен някои от дивите племена, но те не представляват заплаха. Също и Сините великани.
— Кои са Сините великани? — поинтересувах се аз.
— Аргзуун. Те са жестоки, без никакъв морал или съвест. Живеят в далечния Север. Само веднъж се приближиха много и тогава войската на баща ми ги отблъсна. — Тя наведе глава и стисна поводите.
— И не се завърна? — Почувствах, че трябва да кажа нещо.
— Точно така.
Тя подръпна поводите и дахара ускори хода си. Аз я последвах и ние препуснахме по широките улици, където се виеше нежната зелена омара, нагоре към златните хълмове — към Зовящите хълмове.
Скоро излязохме извън града и се втурнахме между странните дървета, които сякаш ни зовяха, докато се движехме сред тях.
След малко Шизала забави ход и аз направих същото. Тя се обърна към мен с усмивка.