— Действах безразсъдно, надявам се да ми простиш.
— Бих могъл да ти простя всичко — отвърнах, без да се замисля. Тя ме погледна въпросително с интелигентните си очи. Отново не можах да разтълкувам погледа й.
— Може би — започна тя, — трябваше да спомена…
Отвърнах импулсивно:
— Нека не говорим, смущаваме гласовете на дърветата. Нека просто яздим и слушаме.
— Добре — усмихна се тя.
Продължихме разходката си и аз започнах да се чудя как точно щях да живея на Марс. Бях приел, че искам да остана в този идиличен град Варнал. Никога не бих напуснал по собствено желание това място, съхранило такава грациозна красавица като момичето, яздещо до мен в този момент. Но как щях да изкарвам прехраната си?
Като учен вероятно бих могъл да допринеса нещо за индустрията. Хрумна ми, че мога да заинтересувам Шизала, като й предложа да ме направи нещо като научен съветник към двора! Това би ми позволило хем да бъда полезен на обществото, хем да бъда близо до нея и да я виждам колкото може по-често.
До този момент, разбира се, бях действал почти интуитивно. Изобщо не се бях замислял дали обичаите на карнала ще ми позволят да й предложа женитба, а освен това съществуваше възможността Шизала да не иска да има нещо общо с мен. А и защо ли да поиска? Въпреки че не беше проявила съмнение към казаното от мен откъде идвам и как съм се озовал на планетата й, тя може би ме смяташе за луд. Бях объркан.
След известно време решихме, че ще бъде най-добре да се върнем отново в двореца и аз с известно съжаление обърнах моя странен кон.
Телем Фас Огдаи, гостуващият принц на Мисхим Теп, ни чакаше на стълбите. С единия крак беше стъпил на по-горно стъпало, а ръката му почиваше върху дръжката на дълъг меч с широко острие. Носеше меки ботуши и тежка наметка от тъмен материал. Изглеждаше едновременно ядосан и нетърпелив. Два пъти премести ръката си от дръжката на меча върху златната лента, докато сляза от дахара, и се приближа.
Той не ме погледна, но хвърли сърдит поглед на Шизала и хукна нагоре по стълбите.
Шизала ме погледна извинително.
— Съжалявам, Майкъл Кейн, но най-добре е да поговоря с принца. Ще ме извиниш ли? В залата ще намериш храна.
Аз се поклоних.
— Разбира се. Надявам се да те видя по-късно.
Тя се усмихна бързо и малко нервно, след което се затича по стълбите след принца.
Сигурно е дипломатически проблем, предположих аз. Явно принцът беше някакъв емисар, дошъл по работа или на приятелско посещение. Най-вероятно силата на карнала беше намаляла след битката и похода, в който бяха загубили своя цар. Може би са били принудени да се облегнат на по-силни съюзници, докато възвърнат мощта си, и Мисхим Теп беше един от тях. Всички тези предположения бяха възможни и както се оказа по-късно, верни.
Влязох в голямата зала. Върху масата прислужниците бяха подредили нещо като студен бюфет. Месо, плодове, неизменното базу, сладкиши и други. Избрах си по малко от подносите и установих, че почти всичко ми се услади. Размених по няколко думи с мъжете и жените около масата. Очевидно, изпитваха голямо любопитство, но бяха прекалено любезни, за да ми задават конкретни въпроси, на които в момента не бях в настроение да отговарям.
Докато дъвчех едно особено вкусно парче месо, увито в нещо като зелев лист, дочух странен звук. Не бях сигурен откъде идваше, но се заслушах внимателно, за да не го пропусна, ако се повтори.
Придворните се бяха умълчали и също се ослушваха.
После звукът се повтори.
Сподавен вик.
Придворните се спогледаха с явно изумление, но не помръднаха.
Чух го за трети път и вече бях сигурен, че съм разпознал гласа.
Беше на Шизала!
В залата периодично се появяваха пазачи, но никой не им даде заповед да се притекат на помощ на Шизала.
Огледах придворните с отчаяние.
— Това не е ли гласът на вашата принцеса? Защо не й помогнете? Къде е тя?
Един от придворните, силно обезпокоен, ми посочи една врата в края на залата.
— Тя е там. Ние не можем да й помогнем, освен ако тя не ни повика. Въпросът е много деликатен и засяга принц Телем Фас Огдаи…
— Но той може би й причинява болка! Аз няма да го позволя. Смятах ви за решителни хора, я вие просто си стоите тук…
— Обясних ви, положението е деликатно. Ние дълбоко сме потресени… Но етикецията…
— По дяволите етикецията — казах на английски. — Сега не е моментът за любезности, Шизала може да е в опасност.