И с тези думи се насочих към вратата, която ми показа. Не беше заключена и аз рязко я отворих.
Шизала се бореше с Телем Фас Огдаи, който стискаше силно китките й. Той й говореше с нисък, настоятелен глас. Когато ме видя, тя ахна.
— Не, Майкъл Кейн, излез. Ще причиниш повече неприятности.
— Няма да си тръгна, докато този грубиянин те безпокои — отвърнах аз, поглеждайки го с презрение.
Той се намръщи, после злобно се ухили, оголвайки зъбите си. Все още държеше китките й.
— Пусни я! — предупредих го аз и пристъпих напред.
— Не, Майкъл Кейн — каза тя. — Телем Фас Огдаи не искаше да ме нарани. Ние спорехме, това е всичко. Ще свършим…
Но аз вече бях поставил тежко ръката си върху рамото на принца и не я поместих.
— Освободи я! — наредих му аз.
Той наистина я пусна, но в същото време сви юмруци, за да ми нанесе удар в главата. Значи така било! Гневът ми надделя над по-доброто у мен и аз му отвърнах. Първият удар в гърдите го завъртя, а последвалият удар в челюстта го накара да залитне. Той се опита да ме нападне и аз отново го ударих в зъбите. Той падна тежко и остана проснат на земята.
— О-о! — извика Шизала. — Майкъл Кейн, какво направи?
— Справих се с едно животно, което се опитваше да нарани една много хубава и мила млада дама — казах, разтривайки кокалчетата на ръцете си. — Съжалявам, че трябваше да се случи това, но той си го заслужаваше.
— Той избухва понякога, но не е лош. Сигурна съм, че постъпи така, както смяташе за най-добре, Майкъл Кейн, но с това ти само влоши още повече нещата.
— Ако е дошъл тук по дипломатически дела, би трябвало да се държи като дипломат със съответното достойнство — отбелязах аз.
— Дипломат ли? Той не е посланик от Мисхим Теп. Той ми е годеник. Не видя ли гривната на ръката му?
— Гривната ли? Значи това било! Твой годеник! Но той не може да ти е годеник! Защо искаш да се ожениш за такъв човек? — Бях ужасен и объркан. Тя никога нямаше да бъде моя. — Ти не би могла да си влюбена в него!
Тя се намръщи. Аз изтръпнах и разбрах, че съм я разсърдил.
— Твоето държание не подобава на чужденец и гост — каза студено тя. Надигна се и дръпна шнура на един звънец. — Въобразяваш си твърде много!
— Съжалявам, дълбоко съжалявам. Действах импулсивно. Но…
Със същия безизразен глас тя продължи:
— Това беше желанието на баща ми. Когато той умре, аз да го наследя и да се омъжа за сина на стария му съюзник, за да затвърдя по този начин сигурността на карнала. Възнамерявам да изпълня волята на баща ми. Оттук нататък ти ще се въздържаш от всякакъв коментар относно моите отношения с принца на Мисхим Теп.
Това беше една непозната за мен Шизала — кралицата. Трябва дълбоко да съм я оскърбил, за да възприеме този тон и държание. Те не й бяха присъщи.
— Аз… аз много съжалявам.
— Приемам извиненията ти. Повече няма да се намесваш. А сега си върви.
Обърнах се засрамен и напуснах стаята.
Все още объркан, прекосих залата и излязох навън. Един слуга се готвеше да отведе дахарата.
Промълвих няколко думи на прислужника и се метнах върху животното. Дръпнах поводите и препуснах надолу по главната улица към една от вратите на Варнал.
В този миг ми се искаше да се махна от Варнал, да отида някъде, където щях да бъда сам, за да събера мислите и възстановя равновесието си.
Шизала — сгодена! Момичето, което — сега можех да призная — бях обикнал в мига, в който я видях. Не можех да го понеса!
Със силно разтуптяно сърце, с препускащи мисли, дълбоко наранен, аз яздех слепешком, излязох от града и покрай Зеленото езеро се насочих към Зовящите хълмове.
О, Шизала, Шизала, мислех си, можех да те направя толкова щастлива!
Вярвам, че тогава бях готов да заплача. Аз, Майкъл Кейн, който винаги се беше гордял със самообладанието си!
Измина известно време преди да намаля скоростта и да започна да мисля трезво.
Не знаех колко съм се отдалечил. Предположих, че на много, много километри. Околността ми изглеждаше непозната.
Докато се оглеждах, забелязах някакво движение на север. Първоначално си помислих, че наблюдавам далечно стадо зверове, препускащо към мен, но като се вгледах по-внимателно, установих, че това са ездачи, яхнали животни, подобни на моята дахара. Много ездачи — цяла орда!
Тъй като познавах слабо марсианската география и политика, не знаех дали тези ездачи представляват опасност.