Спрях дахарата и ги загледах как се приближават с невероятна скорост. Дори и толкова далече, усетих как земята трепери и вибрира под препускащите животни.
По-отблизо ми се видяха някак странни. Предположих, че не са ме забелязали — един самотен силует, — но аз ги виждах добре.
Мащабът беше нещо грешен. Ето това беше.
Съдейки по средната височина на човека върху животното в сравнение със средната височина на дърветата и храстите, изведнъж разбрах, че ездачите и конете им бяха великани! Всяка една от техните дахари беше два пъти по-висока от моята; всеки един от ездачите надвишаваше два метра и половина.
Умът ми заработи бързо и аз стигнах до един-единствен извод.
Това бяха нашественици!
И още нещо — мисля, че ги познах.
Те можеха да бъдат само онова жестоко северно племе, което Шизала спомена. Сините великани — аргзуун!
Защо ли градът не беше предупреден за приближаването на ордата?
Как са успели да се промъкнат незабелязано толкова близо?
Всички тези въпроси ми минаха през ума, докато наблюдавах, но аз ги отхвърлих като ненужни. Важното беше, че една конна войска, както изглежда с хиляди бойци, яздеше към Варнал.
Бързо обърнах дахарата. Всички тъжни мисли бяха забравени. Вълнуваше ме само опасността. Трябваше да предупредя града. Жителите му поне щяха да имат малко време за подготовка.
Проверих местоположението си спрямо слънцето и насочих препускащата дахара обратно по пътя, по който дойдох.
Но не се бях съобразил със съгледвачите на аргзуун. Въпреки че бях забелязал основната орда, разузнавачите, изпратени напред, бяха забелязали мен!
Докато се навеждах, за да избегна ниските клони и да се шмугна в една широка просека, чух силно сумтене и странен, див, дрезгав смях, след което се озовах пред един великан, надвесен над мен от огромното си животно. В едната си ръка държеше грамаден меч, а в другата, боздуган с овална глава.
А аз бях невъоръжен, ако не се смятаха пиките, които все още лежаха в кобура отстрани на седлото.
Четвърта глава
Атаката
Мислите ми препускаха. Направо бях съкрушен. Сблъсквах се с нещо, което за мен беше толкова немислимо, колкото уникорн5 и хипогриф6.
Имаше тъмносиня кожа. Също като жителите на Варнал и той не носеше нещо, което ние бихме нарекли облекло. Тялото му беше покрито с броня от подплатена кожа, а на очевидно голата му глава имаше груба шапка също от подплатена кожа, но подсилена с метал.
Лицето беше широко, но изострено, с тесни очи и огромна паст вместо уста, която сега беше зейнала и се смееше на бързото ми отстъпление. Устата беше пълна с черни, остри неравни зъби. Ушите бяха заострени и големи, полегнали назад от черепа. Ръцете бяха голи с изключение на предпазните ленти около китките и имаха силно изпъкнали мускули. Пръстите бяха обсипани с грубо обработени скъпоценни камъни.
Неговата дахара нямаше нищо общо с кроткото животно, което яздех аз. Изглеждаше също толкова жестока, колкото ездача си, както скубеше нежната зелена растителност в просеката. Главата й завършваше с метален шип, а тялото беше покрито със същата тъмнокафява подплатена кожа.
Боецът аргзуун произнесе няколко думи, които не успях да разбера, въпреки че бяха на езика, който се бях научил да говоря гладко.
Чувствайки се обречен, реших, че ако ще умирам, да умра поне в бой и посегнах към пиките в кобура.
Великанът отново се изсмя подигравателно и замахна с меча, пришпорвайки с масивните си крака животното напред.
В този момент реакциите ми ми дойдоха на помощ.
С бързо движение измъкнах една от пиките и я хвърлих към лицето на гиганта.
Той изрева и със завидна за телосложението му бързина я отби с меча.
Но аз вече държах друга пика в ръката си и успях да извъртя нервната дахара, разминавайки се с меча на боеца.
Наведох се и усетих как мина на сантиметър от косата ми.
Врагът ми профуча покрай мен, понесен от собствената си тежест. Обърнах животното, което яздех и хвърлих към него другата пика, докато той се опитваше да обърне своето животно, очевидно обучено по-зле от моето.
Пиката го улучи в ръката.
Великанът изрева от болка и ярост и се насочи към мен с още по-голяма скорост. Бяха ми останали само две пики. Хвърлих третата, докато той връхлиташе с изтеглен пред себе си меч.