— Много хора ли ги използват?
— Не много, гостенино. — Той взе пистолет; и ми показа как се зарежда. Магазинът със стоманени стрели беше отвън. Налягането се възстановяваше автоматично след изстрела. Това се извършваше с помощта на пружина. Изработка, а беше много фина, но както ми бе демонстрирано от стареца, точността му се равняваше на нула! Пистолетът имаше такова биене, че за да улучиш, целта трябваше да е едва ли не до теб.
Но нищо не се знаеше и тъй като на колана имаше още една кожена гайка, пъхнах пистолета в нея. И така, въоръжен с меча и пистолета, се почувствах по-добре и изгарях от нетърпение да се върна при Шизала, за да видя докъде беше стигнала подготовката.
Поблагодарих на стареца и придружен от Ино-Пукан, се върнах отново в залата. Шизала не беше там, но един нов пазач ме поведе нагоре по безкрайни стъпала, които ставаха все по-тесни. Най-сетне спряхме пред вратата на стая, която очевидно се намираше в една от кръглите кули, извисяващи се над основната сграда на двореца.
Пазачът почука.
Гласът на Шизала ни извика да влезем.
Тя беше с Телем Фас Огдаи и брат си, принц Дарнад. Дарнад ме поздрави с бърза усмивка, а Шизала само грациозно кимна с глава. Усмивката на Телем Фас Огдаи обаче беше студена и негостоприемна. Явно не беше забравил сблъсъка ни в началото на деня. Не можех да му се сърдя, но въпреки това продължаваше да ми е ужасно противен. Имайки предвид ситуацията, реших да оставя чувствата си на заден план и да им обръщам колкото може по-малко внимание.
Дарнад беше разтворил една географска карта. Изработката й ми се видя малко странна. Означенията на градовете и горите се различаваха доста от тези на земните карти, но все пак добих представа къде се намираме по отношение на останалите в този огромен континент, къде са Мисхим Теп и другите съюзници. Дори успях да покажа къде съм видял аргзууните и с каква скорост се придвижваха.
— Малко време имаме — промълви замислено Дарнад и прекара пръсти през дългата си руса коса. Другата му ръка стисна здраво дръжката на меча. Тогава ми се стори много млад, не повече от седемнайсетгодишен. Човек можеше да го вземе за момче, което си играеше на войници. Едва после забелязах изражението на отговорност, уверения начин на държане.
Той бързо ни обясни къде смята, че са най-слабите точки в градските стени и как биха могли да се отбраняват.
Притежавайки известни познания за водене на военни действия, аз изказах няколко предложения, които той намери за полезни. Погледът, който ми хвърли, изразяваше възхищение и аз го приех като комплимент, и мисля, че му отвърнах със същото. Неговата мъжественост и благоразумие, обективният му подход към предстоящата задача ме караха да мисля, че той е идеален за военачалник. Да се бия рамо до рамо с него щеше да бъде поне едно успокоение. А също така, по свой собствен начин, и удоволствие.
Шизала се обърна към Телем Фас Огдаи.
— И така, Телем, сам видя какво ще се опитаме да направим и си наясно какви са шансовете ни да задържим аргзууните. Един летателен апаратите чака пред хангара. За наш късмет той е готов за излитане, тъй като се готвехме да го покажем на госта. Тръгвай бързо и нека всички градове, съюзници на Варнал, да изпратят веднага подкрепления. И им кажи, че ако Варнал падне, шансовете им да задържат аргзууните са минимални.
Телем се поклони леко и тържествено, погледна я дълбоко в очите, хвърли ми един от характерните си погледи и напусна помещението.
Ние се върнахме към изучаването на картата.
От балкона на кулата имаше изглед към целия прекрасен град, както и към заобикалящите го околности.
След известно време излязохме с картата на балкона. Във въздуха сякаш витаеше някаква заплаха. И наистина нещо се случи!
След малко Дарнад посочи с ръка.
— Телем излита — каза той на сестра си.
Въпреки че си говорехме за летателни апарати, това, което видях, много ме изненада.
Корабът беше от метал, но се издигаше и управляваше подобно на старомодните цепелини — бавно и грациозно. Имаше овална форма и по дължината си — илюминатори. Блестеше, сякаш беше позлатен, и бе богато изрисуван с изображения на странни зверове и символи.
Той плавно се залюля във въздуха, като че се противопоставяше на всички закони на гравитацията, след което се насочи на юг. Движеше се бързо и величествено и нито един самолет на Земята не би могъл да се мери с него.
Още не се беше изгубил от погледа ни, и Дарнад посочи отново — този път на североизток.