— Да — съгласи се унило тя.
— Освен — изведнъж ме осени една мисъл, — освен ако го атакуваме от въздуха.
— От въздуха ли? Да… — очите й заблестяха. — Но и тогава няма да знаем кой точно е водачът им. Те изглеждаха като голяма група еднакви бойци. Не забелязах някой да се отличава като командир сред тях. А ти?
Поклатих глава.
— И все пак той трябва да е там някъде. Днес всичко беше прекалено объркано. Нека изчакаме до зазоряване, когато ще можем да огледаме лагера им, преди да възобновят атаката си.
— Съгласна съм. А сега върви в стаята си да се наспиш. Днес си се изтощил, а утре ще имаме нужда от силата ти. Ще изпратя някой да те събуди малко преди зазоряване.
Изправих се, поклоних й се и излязох. Прибрах се в стаята си и застанах за момент до прозореца. Сладкият аромат на марсианската нощ — прохладен и някак носталгичен — сега беше пропит с мириса на война.
Как мразех тези Сини великани!
Някой беше оставил месо и плодове на масата до леглото. Не усещах глад, но трябваше да се нахраня. Измих от себе си засъхналата кръв, потта и мръсотията от изминалия ден, покатерих се на леглото и заспах мигновено.
Сутринта ме събуди същата прислужничка. Погледите, които ми хвърляше, бяха изпълнени с още по-голямо възхищение от вчерашното. Очевидно бях станал нещо като тема за разговор във Варнал. Бях едновременно поласкан и объркан. Не бях извършил нещо повече от всеки друг на мое място. Знаех, че се бях справил добре със задачата си и това бе всичко. Усетих как се изчервявам, докато вземах храната, която ми беше донесла.
До пълното разсъмване оставаше малко време — по-малко от два схатис, предположих аз. Един схатис беше приблизително една осма от земния час.
Точно когато закопчавах колана с оръжията, на вратата леко се почука. Отворих и се озовах срещу един пазач.
— Принцесата ви очаква в кулата — съобщи ми той.
Благодарих му и се запътих към помещението в кулата, където се бяхме събрали предния ден.
Шизала и Дарнад бяха там, напрегнати, в очакване изгрева на слънцето.
Кимнахме си мълчаливо.
Много скоро слънцето разпръсна златистата си светлина над бойната арена. Огря прекрасните стени на Варнал, проблесна във водата и освети тъмния лагер на аргзууните, опасващ нашия град. Казах „нашия“ град, защото точно така го възприемах, още повече сега.
Палатките им представляваха кожа, опъната върху дървени рамки. Повечето бяха с овална форма, но имаше няколко кръгли и дори квадратни. Голяма част от обикновените войни спяха направо на земята и бяха започнали да се размърдват.
Върху една от палатките, не по-голяма от останалите, се развяваше флаг. Другите не бяха украсени и като че ли обграждаха тази овална палатка в средата. За мен нямаше съмнение, че хитрият водач на аргзууните се намираше точно в нея.
— И така вече знаем къде да търсим водача им — отбелязах аз, вглеждайки се напрегнато в развяващото се знаме. На него имаше изобразено създание подобно на змия, с очи, не съвсем различни от тези на аргзууните.
— Звярът Н’аал — отговори на въпроса ми Шизала, когато я попитах какво символизира и потръпна. — Да, това е Звярът Н’аал.
— Какво… — започнах аз, но Дарнад ме прекъсна.
— Вижте — извика той, — те се готвят да нападнат.
Той се втурна в стаята и се върна с дълъг извит тромпет. Наду го с пълна сила и над града се понесе силен, меланхоличен тон. Отвърнаха други тромпети.
Рицарите на Варнал, повечето от които бяха спали на постовете си, започнаха да се приготвят за новия ден на битката. За някои от тях той можеше да се окаже и последен.
— На Телем Фас Огдаи ще му трябва поне още един ден, за да стигне до Мисхим Теп, но той сигурно вече се е отбил в най-близките градове по пътя и довечера или утре сутринта ще имаме подкрепление. Ако успеем да издържим дотогава… — промълви Шизала.
— Може и да нямаме нужда от него, ако ми дадете на заем един от летателните си апарати — казах аз. — Достатъчен е само един мъж да се спусне от въздуха върху командира на аргзууните и да го обезвреди.
— Ти си много смел — усмихна се Шизала. — Но на моторите на летателния апарат им трябва повече от половин ден, за да загреят. Дори и да ги включим сега, едва ли ще бъдат готови по-рано от вечерта.
— Тогава предлагам да наредите веднага да ги включат — казах разочаровано, — защото не е ясно дали няма да се наложи да се използва и тази възможност.