— Ще постъпя, както предлагаш. Но ти ще загинеш, ако осъществиш намерението си.
— Може и да си заслужава — отвърнах кротко аз.
Тя се извърна от мен и аз се зачудих защо. Може би ме смяташе за глупав и тъп досадник, който знае само как да умре. Нали вчера бях успял да я обидя, държейки се нетактично и нахално. Превъзмогнах чувствата си. Нямаше никакво значение какво си мисли тя, казах на себе си.
Въздъхнах. Нямах представа от устройството на въздушния апарат и не знаех как да ускоря загряването на двигателите му. Очевидно беше система с бавна реакция — вероятно много сигурна и защитена срещу глупаци, но в момента определено бих предпочел нещо по-бързо, макар и по-несигурно.
Струваше ми се, че Шизала нарочно се опитва да затрудни изпълнението на плана ми. Почудих се защо.
Дарнад остави тромпета и ме прегърна през рамо.
— Готов ли си да дойдеш с мен?
— Иска ли питане. Трябва да ми кажеш само как мога да съм най-полезен.
— Вчера не бях сигурен в теб — усмихна се той. — Но това вече не важи за днес.
— От което съм доволен. Сбогом, Шизала.
— Сбогом, сестро.
Тя не отговори на никого от двама ни. Запитах се да не би да съм я обидил с нещо. Все пак не познавах обичаите на Вашу и може да съм го направил, без да искам.
Нямаше време за подобни размишления.
Много скоро стените на Варнал се разтресоха от нова атака. Помагах навсякъде, изсипвах варели с нагорещена мазнина, хвърлях камъни, замерях ги със собствените им копия.
Те, изглежда, не ценяха особено собствения си живот, а още по-малко този на другарите им. Както Шизала беше отбелязала, бяха бойци индивидуалисти и въпреки че участваха в организирана масова атака, трябваше да потискат инстинктите си. На няколко пъти забелязах някои от тях да се бият помежду си, докато върху останалите им съмишленици се сипеха нашите „снаряди“.
Към средата на деня малко беше загубено или спечелено, като се изключи, че отбранителите бяха готови да изпопадат от умора, а нападателите разполагаха със свежи подкрепления. Научих, че системата с подкрепленията беше нещо чуждо за аргзууните и това беше нов озадачаващ фактор за атаката им.
Макар силни и страховити, до този момент аргзууните никога не били представлявали голяма заплаха, тъй като не можели да се задържат дълго време в голяма група. Освен това тази атака, така далеч от родните им места, една атака без предупреждение, говореше за фантастично планиране и гениалност. Можеше да говори и за предателство, помислих си, без да го споделя, за съюзник, позволил на ордата да мине през земите му, правейки се, че не я забелязва. Все още малко ми беше известно за политиката на Вашу, за да продължавам с предположенията си.
Следобед помогнах на членовете на техническия екип да укрепят стените на местата, където бяха силно повредени от катапултите и тараните на аргзууните.
След една по-сложна манипулация се извърнах да избърша потта от челото си и видях Шизала, застанала зад мен.
— Изглежда, нямаш проблеми да се справяш с всичко — усмихна се тя.
— Проверката за добрия учен е проверка и за добрия войник — усмихнах й се в отговор аз.
— Предполагам, че е така.
— Докъде стигна подготовката на летателния апарат?
— Ще бъде готов малко преди мръкване.
— Добре.
— Ще ти трябва специално обучен пилот.
— Надявам се да го осигурите.
Тя наведе поглед.
— Ще бъде направено.
— Между другото — продължих аз, — мислила ли си по въпроса, че аргзууните може да са преминали покрай някой ваш „съюзник“, който се е направил, че не ги забелязва?
— Изключено. Никой от съюзниците ни не би извършил подобно предателство.
— Не ми се сърди, но макар и да съм впечатлен от достойнството на карнала, не съм убеден, че всички народи на Вашу го притежават. Особено след като се сблъсках вече с една толкова различна от карнала народност, колкото човек не може да си представи.
Тя стисна устни.
— Сигурно грешиш.
— Може би. Но това обяснение звучи най-правдоподобно. Какво би станало например, ако Мисхим Теп бяха…?
Очите й заблестяха сърдито.
— Значи това е в основата на подозрението ти — ревност към Телем Фас Огдаи! Е добре, нека тогава ти изясня, че царят на Мисхим Теп е най-старият приятел и съюзник на баща ми. Заедно са водили множество битки. Връзките на взаимопомощ между двата народа съществуват от векове. Това, което намекваш, е не само неуместно, а и подло!