Продължихме да яздим.
Чак в късния следобед успяхме да изненадаме една група от десет изморени аргзууни, които лагеруваха в една плитка долина далече, много далече от Зовящите хълмове.
Щом ни видяха, те скочиха, готови за битка. Този път ние ги превъзхождахме по численост. При нормална ситуация това едва ли би ми доставило удоволствие, но сега ми се видя като една приятна промяна.
Те се отбраняваха отчаяно. Петима бяха убити, а останалите се предадоха.
Аргзууните не притежаваха нашата лоялност, приятелството помежду им беше слабо развито. От една страна, това улесняваше разпита им, от друга, го затрудняваше.
Те мълчаха не защото не искаха да предадат съмишлениците си, мълчаха от инат.
Едва когато Дарнад измъкна дългия си нож, отбелязвайки, че няма да имаме никаква полза от тях, единият аргзуун проговори.
Извадихме късмет. Той знаеше повече, отколкото се полагаше на обикновен воин.
Изобщо не бяха минали разстоянието между Аргзуун и Карнала по суша. Бяха пътували цяла година по вода, по море и реки. Бяха заобиколили брега, бяха се отклонили на хиляди километри от пътя, защото Варнал лежеше навътре в сушата. Бяха се събрали в място, наречено Кримзън Плейн. Оттам, придвижвайки се на малки групи, главно през нощта, бяха стигнали незабелязано до Карнала. Научихме също, че няколко отделения от карналски бойци са ги забелязали, но са били унищожени от аргзууните.
— Елементарно — разсъждаваше Дарнад над чутото. — Никога не сме предполагали, че аргзууните са способни на такава гениалност и търпение. Не е в природата им да пилеят толкова време и мисли за едно нападение. Добре направи, че закла Ранак Мард, Майкъл Кейн. Той е бил по-особен аргзуун.
— А сега, нека да разберем къде са отвели Шизала — казах аз.
Но аргзуунът не можа да ни каже нищо повече, освен че, доколкото му било известно, всички се били запътили на север. Вероятно това беше инстинкт, да тръгнат обратно към родните планини.
— Мисля, че той е прав — реши Дарнад. — Най-добрият ни шанс е да опитаме и ние на север.
— Север — замислих се аз, — това обхваща голяма територия.
Дарнад въздъхна.
— Вярно е, но… — Той ме погледна право в очите. Погледът му беше изпълнен с едва прикрита мъка.
Посегнах и го хванах за рамото.
— Не ни остава нищо друго, освен да продължим с търсенето. Ще вземем още пленници и ако имаме късмет, ще получим по-добра информация къде са отвели Шизала.
Завързахме здраво пленниците си и един от нашите хора ги поведе обратно към Варнал.
Сега се движехме през широко плато, покрито с полюляваща се червена папрат. Това беше Кримзън Плейн9. Приличаше на море от ярка кръв, разпростряло се надалеч. Започнах да губя надежда, че някога ще намерим Шизала.
Настъпи нощ. Направихме лагер, но без да палим огньове. Страхувахме се от нападение от аргзууни или от скитащите мародерстващи банди. Кримзън Плейн бе нещо като ничия земя. Там не действаше никакъв закон.
Спах малко. Започвах да изпитвам разочарование, исках да намерим още аргзууни, за да ги разпитаме.
Тръгнахме рано преди разсъмване. Времето вече не беше хубаво. Небето беше покрито със сиви облаци, ръмеше.
До следващия следобед не срещнахме никакви бандити или аргзууни. Едва тогава внезапно пред нас изникнаха около петдесет аргзууни. Изглеждаха готови за битка, горяха от желание да си отмъстят на нас за поражението им.
Без да спираме, извадихме копията и мечовете, обърнахме животните срещу тях и нададохме викове, не по-слаби от техните.
Сблъскахме се и сражението започна.
Срещу мен се изправи син боец, който беше нанизал около кръста си трофеи от предишни битки — човешки ръце.
Реших да постигна възмездие за тези ръце.
Аз яздех, а аргзууна не и това ми даваше известно предимство. С изключение на съгледвачите, с които се бях сблъскал, сред войската им нямаше много ездачи. Заключих, че така са намалили вероятността да бъдат забелязани.
Боецът ме нападна с лявата ръка и ме завари неподготвен. Оръжието му беше бойна брадва, приложих цялото си умение, за да избегна този удар и в същото време да се предпазя от меча.
С двете си оръжия той натисна моя меч. Останахме така няколко мига, изпитвайки силите и рефлексите си. После той се опита да вдигне меча си над главата ми, но аз успях да измъкна моя изпод брадвата и за секунда той изгуби равновесие. Точно толкова ми беше необходимо, за да го пробода в гърлото.