— Две жени. Едната руса, другата тъмна.
— Шизала и Хоргул! — възкликнах аз.
— Тук ли са още? — настойчиво попита Дарнад.
— Не съм сигурен. Може да са тръгнали рано тази сутрин, но се съмнявам.
— Къде са отседнали?
— А, ако търсите пленничките, ще имате проблем. Изглежда двамата аргзууни са с висок ранг. Те са гости на благородния цар на нашия град.
— Вашият цар? Да не би да става дума за Чинод Саи?
— Да. Сега е решил да се нарича цар Чинод Саи. Нарлет се превръща в уважаван град, какво си мислиш? Сега той е един от твоите перове, принц Дарнад, нали така?
— Мошеник с мошеник! Много си въобразява.
— Може би — каза старият Белет Вор, — но доколкото си спомням, повечето от съществуващите народи в този край имат произход, подобен на нашия.
Дарнад се засмя.
— Този път печелиш, Белет Вор, но това го разказвай на потомството си. На мен Чинод Саи ми е известен като кръвожаден убиец на жени и деца.
Дарнад се обърна към мен отново сериозен.
— Ако тези аргзууни се ползват с покровителството на Чинод Саи, ще бъде много трудно да измъкнем Шизала и другата жена. В неизгодно положение сме.
— Имам предложение, стига да искаш да го чуеш — подметна Белет Вор.
— Ще изслушам всяка разумна дума.
— Ами, искам да кажа, че аргзууните и дамите им са настанени в помещения, пазени за неочаквани посетители с високо положение.
— И какво от това? — прекъснах го малко нетърпеливо.
— Удобното е, че са разположени на приземния етаж. Имат и големи прозорци. Може би ще успеете да помогнете на вашите приятелки, без да смутите, така да се каже, спокойствието на нашето царско височество.
Намръщих се.
— Но нима не ги охраняват?
— О-о, да, има пазачи, които обикалят на интервали около големия дворец на царя. Вероятно той се опасява, че наоколо могат да се навъртат крадци. Толкова малка вяра има в поданиците си.
— А как ще влезем в стаите за гости, без да ни видят пазачите? — потрих брадата си.
— Трябва да се отървете от тях. Те са нащрек винаги. Не забравяйте, че някои от най-опитните крадци от Кримзън Плейн са се опитвали да се докопат до плячката на Чинод Саи, но само единици са успели. Повечето послужиха за украсата на градските стени, или по-точно главите им.
— Но как ще успеем да се справим лесно с пазачите?
— Ето тук — намигна Белет Вор — мога да ви помогна аз. Извинете ме. — Той се надигна и накуцвайки, излезе от стаята.
— Мисля, че е много симпатичен стар бандит, нали? — каза Дарнад след неговото излизане.
Кимнах.
— Но помагайки ни, той със сигурност ще се изложи на опасност. Ако успеем, няма начин хората на Чинод Саи да не се досетят, че той има пръст в това.
— Прав си. Но се съмнявам, че Чинод Саи ще предприеме нещо. Белет Вор знае много тайни и някои от тях засягат самия Чинод Саи. Освен това Белет Вор е много известен, а самодейният трон на Чинод Саи не е от най-стабилните. Има много, които са готови да го узурпират, стига да намерят достатъчно последователи. Ако нещо се случи с Белет Вор, това ще бъде нужното извинение за някой още неосъществен цар на крадците. Това е добре известно на Чинод Саи.
— Хубаво, но пак смятам, че заради нас той ще рискува повече, отколкото е нужно.
— Нали ти обясних, Майкъл Кейн, има връзка помежду ни.
Това просто изявление очевидно означаваше много за Дарнад и мисля, че знаех как се чувства. Такива добродетели като лоялност, самодисциплина, въздържание, скромност, искреност, твърдост, уважение към жените са несъмнено отживелица в Ню Йорк, Лондон и Париж, но на Марс, на моя Вашу, те все още бяха силни. Има ли място за чудене защо предпочитах да остана на Червената планета?
Скоро след това Белет Вор се завърна, носейки дълга тръба и малка красиво изработена кутия.
— Ето кое ще накара вашите пазачи да замълчат — каза той, галейки кутията. — Но най-вече, няма да ги убие.
Отвори много внимателно кутията и ни показа съдържанието й. Там лежаха около двайсетина малки клечици, завършващи с перца. Веднага се досетих, че това е амуницията, която се издухваше с тръбата. Вероятно клечиците бяха натопени в някаква отрова, която щеше да приспи пазачите.
Приехме мълчаливо подаръка.
— До падането на нощта остават около осем схатис. Време е да обменим малко спомени, а? Колко мъже дойдоха с вас?
— Останаха само шестима — отговорих му аз.