— Тогава тук има достатъчно място за всички. Поканете ги за чаша базу.
Дарнад излезе да предаде на хората си поканата на Белет Вор.
Те влязоха и с благодарност поеха чашите с базу. Белет Вор донесе също и храна.
За мен осемте схатис изминаха изключително бавно и в по-голямата им част ги прекарах в пълно мълчание. Много скоро, ако провидението беше на наша страна, щях отново да видя Шизала! Независимо от желанието ми, сърцето ми заби по-бързо. Знаех, че никога нямаше да бъде моя, но за мен щеше да е достатъчно само да бъда близо до нея, да знам, че е в безопасност, да знам, че винаги ще мога да я защитя.
Когато се мръкна, Белет Вор погледна към мен.
— Осем е хубаво число — каза той. — Достатъчно сте, ако изпаднете в беда. А и не сте прекалено много, за да ви забележат лесно.
Изправихме се. Оръжието ни леко издрънча. Това беше единственият звук, който се чу. Мълчахме.
— Сбогом, Дарнад. — Белет Вор стисна рамото на младия принц, а Дарнад стисна ръката на стария човек. Имаше нещо окончателно в тяхната раздяла, сякаш Белет Вор знаеше, че повече няма да се срещнат.
— Сбогом, Белет Вор — каза тихо той. Очите им се срещнаха за миг и после Дарнад се запъти към вратата.
— Благодаря ти, Белет Бор — казах му аз.
— Късмет! — промълви след нас старецът, а ние последвахме Дарнад към „двореца“ на Чинод Саи.
Сградата, която търсехме, се намираше в центъра на града. Беше на два етажа и въпреки че имаше тук-там и камък, основно беше изградена от дърво.
Беше разположена на открит площад, към който водеха няколко улици. Прикрихме се в техните сенки, откъдето наблюдавахме пазачите около двореца.
Белет Бор беше обяснил съвсем точно на Дарнад къде се намираха стаите за гости и кога най-вероятно се оттегляха за почивка аргзууните. Предполагахме, че Шизала и Хоргул едва ли вечерят заедно с Чинод Саи. Беше много вероятно точно в момента аргзууните да се хранеха в главната зала. Това означаваше, че може би щяхме да успеем да измъкнем двете жени, без да предизвикаме нечие подозрение вътре и така да избегнем една шумна битка.
След като бяхме изучили много внимателно движенията на пазачите, Дарнад постави първото перце в тръбата и се прицели.
Беше съвсем точен. Перцето полетя към пазача. Видях как онзи се хвана за врата и тупна почти безшумно на земята.
Другият пазач — общо трябваше да се погрижим за четирима — забеляза, че приятелят му падна и се затича към него. Видяхме го как се навежда и му казва:
— Ставай, Акар, или царят ще те види и ще ти откъсне главата. Предупредих те да не пиеш толкова, преди да застъпим на смяна!
Задържах дъха си. Дарнад се прицели с ново перце, духна леко и вторият пазач също падна.
Третият пазач се появи иззад ъгъла и се спря изумен пред вида на телата на падналите си другари.
— Хей! Какво става…?
Така и не успя да узнае, защото третото перце на Дарнад го улучи във врата. Упоителното средство действаше бързо. Пазачът се свлече почти веднага. Дарнад ми се ухили. Бяхме близо до успеха.
Четвъртият пазач беше отстранен, преди да успее да види останалите.
Пристъпвайки безшумно, се насочихме към стаите за гости. Скоро, много скоро, мислех си аз, всичко това щеше да свърши, щяхме да се върнем във Варнал и да заживеем в мир. Можех да изуча науката на тайнствените шеев, да направя други открития, които карналите биха могли да използват. С моя помощ те повече нямаше да се страхуват от атаки. Разполагаха с основната технология, необходима за създаване на двигатели с вътрешно горене, генератори за електричество, радио — аз бих могъл да създам всичко това за тях.
Това бяха мислите — вероятно неподходящи за момента, — които се въртяха в главата ми, докато се промъквахме към прозорците на стаите за гости.
Прозорците бяха без стъкла, само с капаци и един от тях беше отворен. През тази нощ късметът беше на наша страна.
Надникнах предпазливо в стаята. Беше обзаведена богато, но някак безвкусно. Подът беше отрупан с кожи, дърворезбовани скринове и пейки. В една скоба гореше факла и осветяваше стаята. Тя беше празна.
Прехвърлих крак през ниския перваз и се вмъкнах възможно най-тихо.
Дарнад и останалите ме последваха.
Стояхме там, оглеждахме се и се вслушвахме внимателно за някой звук, който да ни подскаже къде са затворени жените.
Накрая търпението ни бе възнаградено — чухме нисък звук, който можеше да произлиза само от човешко гърло.