Звукът дойде от стаята вляво.
Двамата с Дарнад тръгнахме към нея и рицарите ни последваха. Спряхме пред вратата, която за наша изненада не беше заключена.
Сега отвътре се разнесе друг звук, който приличаше на тих женски смях. Не би могло да е смях. Сигурно се бях заблудил. Следващият звук беше приглушен глас, но не можеше да се различи.
Дарнад ме погледна. Очите ни се срещнаха и заедно отворихме рязко вратата.
На светлината на факлата видяхме двете обитателки.
Едната беше Хоргул, застанала близо до прозореца.
Другата беше Шизала — моята Шизала!
Шизала беше със завързани ръце и крака.
Но Хоргул беше свободна. Стоеше с ръце на хълбоците и се усмихваше на Шизала, която я гледаше гневно.
Щом ни забеляза, усмивката на Хоргул застина. Шизала радостно възкликна.
— Майкъл Кейн! Дарнад! Благодаря на небето, че дойдохте!
Хоргул стоеше мълчалива, лицето й не изразяваше нищо.
Пристъпих към Шизала, за да я развържа. Докато я развързвах, не изпусках от очи владниярката и се питах беше ли пленничка тя, или не?
Май не беше. Но пък…
Ненадейно Хоргул се изсмя в лицето ми.
Най-сетне отвързах Шизала.
— На какво се смееш? — попитах Хоргул.
— Мислех, че си мъртъв — отвърна тя, без да отговори на въпроса ми. После вдигна глава и нададе пронизителен писък.
— Млъкни! — шепнешком се обърна Дарнад към нея. — Ще вдигнеш тревога навсякъде. Не ти мислим нищо лошо.
— Сигурна съм, че е така — каза тя на Дарнад, който се изпречи пред нея. — Но аз ви мисля лошото, приятели! — И отново изпищя.
От коридора се разнесе шум.
Шизала се обърна към мен с блеснали от сълзи, но и от щастие очи.
— О, Майкъл Кейн, тайно се надявах, че ще ме спасиш. Мислех, че са те убили и въпреки това…
— Нямаме време за разговори — прекъснах я делово, опитвайки се да прикрия чувствата, бушуващи в гърдите ми. — Трябва да се спасяваме.
Дарнад беше притиснал ръка върху устата на Хоргул. Изглеждаше нещастен, не беше свикнал да се отнася така с жена.
— Хоргул не е пленничка — започна Шизала. — Тя…
— Вече ми е ясно — казах й аз. — Ела, трябва да бързаме.
Обърнахме се и излязохме от стаята. Дарнад пусна Хоргул и ни последва.
Но преди да стигнем до прозореца, в стаята нахлуха двадесетина мъже, водени от двамата аргзууни и един друг, който носеше ярък обръч върху сплъстената си, мазна коса.
Дарнад, аз и останалите шестима войни се обърнахме с лице към тях, оформяйки бариера между Шизала и врага.
— Бягай, Шизала! — прошепнах. — Върви в къщата на Белет Вор. — Обясних й накратко как да открие стария човек.
— Не мога да ви оставя. Не мога.
— Трябва. За нас ще бъде по-добре, като знаем, че поне ти си в безопасност. Моля те, послушай ме. — Наблюдавах аргзууните и другите, очаквайки да ни нападнат. Те се приближаваха предпазливо.
Тя явно схвана смисъла на думите ми и с крайчеца на окото си я зърнах как се прехвърли през перваза и изчезна в нощта.
Хоргул се появи от другата стая и ни посочи величествено с пръст. Лицето й беше зачервено от гняв.
— Тези мъже се опитаха да отвлекат мен и другата жена — обърна се тя към мъжа с мазната коса, който беше извадил меча си.
— Нима не ви е известно — злобно провлачи той, извръщайки се към нас, — че Чинод Саи цени сигурността на своите гости и мрази натрапване от измет като вас?
— Измет ли, ти убиецо на деца? — отвърна Дарнад. — Знам откъде си започнал, ти, който наричаш себе си цар на сбирщина от убийци и крадци!
Чинод Саи изсумтя.
— Сега говориш смело, но думите ти са напразни. Всички вие ще умрете.
След това той и безчестните му съюзници, заедно със стражите, ни нападнаха. Дуелът започна.
Срещу мен застана не само Чинод Саи, но и един аргзуун. Единственото, което ми оставаше, беше да се отбранявам, макар да знаех, че ги превъзхождам по майсторство.
За мое щастие, те си пречеха един на друг.
Задържах ги на разстояние възможно най-дълго, докато видях шанса си. Бързо прехвърлих меча от дясната в лявата си ръка. Това ги разсея за секунда. После скочих към аргзууна, който беше по-бавен от Чинод Саи и го пронизах в гърдите. Той падна с вик назад. Остана самозваният цар на Нарлет.
Но като видя как падна Синият великан, Чинод Саи загуби желание да се бие и отстъпи мястото си на своите наемни пазачи.