Дали това не беше начин да се измъкнем? Пипнешком установих, че от стената излизаше кръгъл отвор — може би тръба, по която някога е отивала вода до стаите. Беше достатъчно широка, за да мине през нея човек.
Пъхнах глава и протегнах ръце нагоре. Беше мокра и хлъзгава, но нищо не ми препречи пътя.
Реших първо да проверя дали тръбата наистина представлява възможност да се измъкнем, а после да дам надежда на Дарнад.
Промуших цялото си тяло и започнах да напредвам, извивайки се като змия.
Нищо не ме спря и това повдигна духа ми. Накрая цялото ми тяло беше в тръбата. Сгърчих се. Обикновено мразя да съм така затворен, но ако тръбата означаваше изход, бях готов да преживея клаустрофобията си.
И тогава дойде разочарованието.
Опипващите ми ръце намериха нещо и аз веднага разбрах какво е то.
Още един човешки скелет.
И друга бедна душа беше потърсила начин за избавление. Отчаяна, не бе намерила сили да се върне назад.
Въздъхнах дълбоко и извивайки се, тръгнах обратно назад.
В този миг дочух нещо зад мен. Спрях. Беше звук на триещи се камъни. В тръбата проникна малко светлина и чух как някой се подхилва.
Спрях да се движа. Чаках.
После се разнесе подигравателният глас на Чинод Саи.
— Привет, принце, как ти харесва престоят?
Дарнад не отговори.
— Хайде, хайде, искам да покажа на моите хора как изглежда един истински принц на Карнала. Малко пооцапан, предполагам. Съжалявам, че квартирата не отговаря съвсем на условията, на които си свикнал.
— По-добре да остана тук, отколкото да бъда предмет на обидите ти, гадино — отвърна спокойно Дарнад.
— А какво ще кажеш за твоя приятел, чуждоземеца? Може би на него му се диша чист въздух. Къде е той?
— Не знам.
— Не знаеш? Но той беше затворен долу заедно с теб. Не ме лъжи, момче, къде е спътникът ти?
— Не знам.
Светлината се засили. Сигурно Чинод Саи надничаше в ужасната си гробница, използвайки фенер. Гласът му се извиси раздразнено.
— Той трябва да е там долу!
Гласът на Дарнад прозвуча насмешливо.
— Сам можеш да видиш, че го няма, освен ако някой от тези скелети не е неговият.
— Не е възможно! Стража!
Над мен се чу слаб звук на движещи се хора.
Чинод Саи продължи:
— Вдигнете още няколко от тези камъни. Вижте дали другият затворник не се крие в някой ъгъл. Той е там някъде. А междувременно ми доведете карнала.
Нови звуци. Предположих, че са отвели Дарнад.
После чух как стражата дърпа още плочи и се подсмихнах. Надявах се да не погледнат в тръбата. После ми хрумна нещо. Не беше приятна мисъл, но може би щеше да ми спаси живота, а и да ми даде възможност да спася и Дарнад.
Промуших се отново в тръбата и взех няколко от костите на нещастника, бил там преди мен. Той не бе извадил късмет, но макар и мъртъв от години, може би щеше да ми помогне сега. А ако се появеше възможност, щеше да ми помогне да отмъстя и за него.
Притиснах се плътно до едната страна на тръбата и започнах да трупам пред краката си кости. Получи се хубава купчина. Стараех се да работя безшумно, а и всеки шум се заглушаваше от тропота, предизвикан от отчаяните пазачи, които повдигаха плоча след плоча и надничаха в полумрака, опитвайки се да ме открият.
— Няма го тук — чух да казва единият.
— Ти си глупак — отвърна му другият. — Трябва да е тук.
— А бе, казвам ти, че го няма. Ела и виж сам.
Още един пазач се присъедини към първия и го чух как лази наоколо.
— Не разбирам. Оттук няма изход. Достатъчно хора сме държали тук по най-различно време. Хей, какво е това?
Пазачът беше намерил тръбата. Светлината се увеличи.
— Може ли да е минал оттук? Ако го е направил, нищо хубаво не го чака. Тръбата е запушена в другия край!
После пазачът стигна до костите.
— Уф! Той не е минал оттук, но някой друг се е опитал. Тези кости са стари.
— Какво ще кажем на царя? — Първият пазач говореше нервно. — Това ми мирише на магия!
— Няма такова нещо!
— Така ни учат сега, но дядо ми казва, че има такива истории…
— Затваряй си устата! Магии, призраци. Глупости… Въпреки че трябва да призная, той изглеждаше странно. Май принадлежи към непозната за мен народност. Чувал съм, че отвъд океана има земя, където живеят хора, притежаващи сила, по-голяма от нормалната. Освен това шеев…