Моето измъкване от подземието съвпадна с победата на Дарнад над последния аргзуун.
Сражението беше приключило и младият водач на бунтовниците вдигна високо дясната си ръка, викайки:
— Чинод Саи е победен. Смърт на тиранина!
Тълпата отвърна екзалтирано.
— Да живее Морда Кон, цар на Нарлет!
Морда Кон се обърна към мен и ми се ухили.
— Враговете на Чинод Саи са мои приятели. Макар и косвено, вие ми помогнахте да спечеля трона. Но къде е Чинод Саи?
Показах към пода.
— Заклах го — отвърнах му кратко.
Морда Кон се разсмя.
— Прекрасно! След тази малка услуга ти си ми повече от приятел.
— Това не беше предвидено като услуга за теб, а нещо, което си бях обещал да извърша за собствено удоволствие.
— Точно така. Безкрайно съжалявам за смъртта на твоя приятел.
— Моя приятел? — изненадах се аз. В това време се приближи Дарнад. На рамото си имаше рана, но иначе изглеждаше добре.
— Белет Вор — не знаехте ли?
— Какво се е случило с Белет Вор? — попита разтревожено Дарнад.
Трябва да си призная, че в момента не мислех само за Белет Вор, а и за момичето, което бях изпратил при него — за Шизала.
— Ама как, точно това ми помогна да вдигна хората срещу Чинод Саи — отвърна Морда Кон. — Чинод Саи и синият му приятел разбрали, че сте били в къщата на Белет Вор. Отишли там и наредили да го обезглавят на място.
— Белет Вор, мъртъв? Обезглавен? О, не! — Лицето на Дарнад пребледня от ужас.
— Страхувам се, че е вярно.
— Но момичето, което спасихме, онова, което изпратихме при него? — произнесох думите с трепет, страхувайки се предварително от отговора.
— Момиче ли? Не знам — нищо не съм чул за момиче. Може би все още се крие някъде в къщата.
Отпуснах се. Сигурно беше така.
— Още един липсва — каза Дарнад. — Жената от Владнияр — Хоргул. Тя къде е?
Претърсихме заедно двореца, но от нея нямаше и следа.
Нощта настъпваше. Взехме назаем дахари от новия цар и се втурнахме към къщата на Белет Вор.
Вътре всичко беше обърнато наопаки. Извикахме името на Шизала, но не получихме отговор.
Шизала беше изчезнала, но къде и как?
Измъкнахме се от къщата. Нима напразно се бяхме били и рискували толкова много?
Върнахме се обратно в двореца с надежда, че Морда Кон може да ни помогне.
Новият цар надзираваше поставянето на плочите върху пода.
— Ще бъдат здраво циментирани — обясни ни той. — Никога повече няма да се използват за тази ужасна цел.
— Морда Кон — отчаяно произнесох аз, — момичето го няма в къщата на Белет Вор. Ние сме сигурни, че тя не е отишла никъде по своя воля. Дали някои от пазачите на Чинод Саи са оцелели? Вероятно някой от тях може да ни каже какво се е случило.
— Мисля, че в преддверието имаме няколко пленника — кимна Морда Кон. — Ако искате, ги разпитайте.
Отидохме в преддверието. Там седяха трима умърлушени, ранени пленници.
— Някой от вас знае ли къде е Шизала? — попитах аз.
— Шизала? — единият погледна към нас озадачено.
— Русото момиче, пленничката, която беше в двореца.
— О, тя ли? Мисля, че и двете тръгнаха заедно.
— Кои двете?
— Тя и тъмнокосата жена.
— И къде отидоха?
— А каква полза ще имам, като ти кажа каквото знам? — погледна ме той лукаво.
— Ще говоря с Морда Кон. Той ми дължи услуга. Ще го помоля да бъде милостив към теб.
— Държиш ли на думата си?
— Разбира се.
— Мисля, че тръгнаха към планините на Аргзуун.
— А-а, но защо? — намеси се Дарнад. — Защо една владниярка ще отиде по собствено желание при аргзууните? Сините великани не са приятели на никого.
— Има нещо тайнствено около връзката на Хоргул с аргзууните. Вероятно, когато я намерим, ще научим и отговора — отбелязах аз. — Можеш ли да ни заведеш до планините на Аргзуун, Дарнад?
— Мисля, че да — кимна той.
— Хайде тогава, да побързаме. Ако имаме късмет, можем да ги хванем, преди да стигнат планините.
— По-добре ще бъде да успеем.
— Защо?
— Защото аргзууните живеят буквално под планините — в Пещерите на мрака, които минават под планинската верига. Някои казват, че там бил Мрачният свят на смъртта. От това, което съм чувал, съм склонен да им повярвам.