— Дали Пещерите са опасни?
— Не знам. Никой не се е върнал оттам, за да разкаже…
С падането на нощта стигнахме пред Вратите, осветени от слабата светлина на Деймос. Те представляваха естествени отвори на пещери, грубо уголемени от човешка ръка. Бяха тъмни и мрачни, стана ми ясно какво искаше да каже Дарнад.
Само мисията ми — да спася жената, която обичах и която никога нямаше да бъде моя — можеше да ме накара да вляза.
Оставихме вярната дахара отпред да се погрижи сама за себе си, докато се върнем, ако изобщо се върнехме.
И после влязохме в Пещерите на мрака.
Единайсета глава
Кралицата на аргзууните
Студено беше в тези пещери. Студът, който вееше от стените, не можеше да се сравни с нищо от онова, което бяхме изпитали в Пустошта на обречените. Вървяхме все надолу по гладка, широка, виеща се пътека, осветена от факли, поставени на големи разстояния. Отстрани се мяркаха просторни пещери и кухини, сталактити и сталагмити, купчини от черни камъни и ручеи с леденостудена вода, скали с полепнала по тях неприятно миришеща слуз, малки, белезникави животни, които се разбягваха при нашето приближаване.
По-надолу пътят беше украсен с бойни трофеи — тук ни се хилеше скелетът на грамаден аргзуун в пълно бойно снаряжение, с меч, щит, боздуган и брадва, там няколко човешки черепа бяха струпани в неправилна пирамида. Мрачни трофеи, които сякаш оживяваха от време на време на трепкащата светлина на факлите, но иначе напълно подходящ декор за това странно място.
Накрая пътят зави рязко наляво. Ние го следвахме и изведнъж се озовахме в чудовищно голяма пещера. Стените й бяха толкова отдалечени, че не се виждаха. Бяхме застанали над нея и наблюдавахме отвисоко. От мястото си можехме да видим как пътят се извива надолу в разстояние на три километра. По пода на пещерата горяха големи огньове и се забелязваха няколко напълно оформени селища. Най-близо до нас беше един каменен град, град, който сякаш се състоеше от случайно натрупани един върху друг каменни блокове. Един тежък, студен, як и безрадостен град, град, подходящ за аргзууни.
Из града и пръснатите наоколо селца се движеха мъже, жени и деца, всеки зает с някаква дейност. Имаше също стада дахари и някакви дребни създания, напомнящи домашен вариант на хеела.
— Как ще влезем там? — прошепнах. — Те веднага ще ни познаят.
В същия момент отзад се чу шум. Дръпнах Дарнад в сенките на скалите.
След няколко секунди покрай нас премина група от около трийсетина войни аргзууни. Имаха такъв вид сякаш бяха минали през голямо премеждие. Повечето бяха с открити рани, на други броните им висяха на парцали и всичките изглеждаха доста изморени.
Досетих се, че вероятно те бяха оцелелите от операцията по прочистване, започната във Варнал в деня, когато тръгнахме.
Имаше още една причина да не им се показваме. Аргзууните с най-голямо удоволствие щяха да си отмъстят на представители на народа, който ги беше победил.
Но тези бойци бяха толкова изтощени, че дори не ни забелязаха. Те отминаха, препъвайки се надолу по виещия се път, към пещерния свят, където пращяха огньове, но пак не успяваха да го осветят и затоплят.
Не се налагаше да чакаме да падне нощта, защото тук беше вечен мрак. Как обаче щяхме да се промъкнем в града и да разберем къде са отвели Шизала?
Не ни оставаше нищо друго, освен да се придвижим предпазливо надолу по пътя, прикривайки се колкото можем в сенките на скалите, с надеждата, че аргзууните, заети със своите дела, грижи за ранените, възстановяване на силите, няма да ни забележат.
Нито за момент не ни мина мисълта да се върнем за подкрепление. Беше вече твърде късно. Трябваше да освободим Шизала сами.
И тогава изведнъж се сетих за нещо.
Кой друг знаеше къде е Шизала? Кой друг освен нас разполагаше с цялата информация, отнасяща се за аргзууните?
Отговорът беше прост — никой.
Малко след като бяхме започнали нашето придвижване надолу, аз се обърнах към Дарнад и твърдо му заявих:
— Ти трябва да се върнеш.
— Да се върна? Да не си полудял?
— Не, като никога съм съвсем с ума си. Нима не разбираш, че ако при този опит ни убият и двамата, няма да има друг опит за спасяването на Шизала, защото това, което знаем, ще умре заедно с нас!