— Да, видях я.
— А знаеш ли къде се намира сега?
— Мисля, че е в кулата на Вулсе.
— Къде е това?
— Близо до главната врата, тя е най-високата кула в града.
Взехме оръжието им и продължихме през бившия затвор, докато най-после излязохме в една част на града, където се озовахме почти непосредствено зад последните редици на сражаващите се аргзууни, и веднага атакувахме.
С викове на изненада аргзууните се обърнаха към нас. Завърза се битка, в която ние се опитвахме да преминем през тях и да се свържем с другарите си от другата страна.
Аз самият се дуелирах с най-едрия аргзуун, с когото бях се сблъсквал досега. Сигурно беше над пет метра висок и в боя използваше дълго копие и меч.
В един момент той хвърли копието към мен. Съумях да го хвана в движение, обърнах го и го хвърлих обратно към него. Улучих го в корема. После го довърших с меча. Ако не бях извадил късмет, улавяйки копието, едва ли щях да оцелея в двубоя.
Огледах се и видях, че почти се бяхме свързали с нашите хора от другата страна.
Убеден в успеха на тактиката, оставих отряда си под командата на мургав боец, показал умение и интелигентност в битката, и напуснах полесражението.
Затичах се към кулата на Вулсе. Надявах се най-после там да намеря Шизала и да се погрижа поне за безопасността й.
Скоро зърнах кулата и не забелязах входа й да се охранява, но видях нещо друго. Нещо, което за мен беше голяма изненада.
Помислих си, че най-вероятно бе игра на светлината или видение.
Това, което гледах, беше един летателен апарат, увиснал над върха на кулата, един кораб много подобен на този, с който Шизала и аз бяхме летели.
Как се бе озовал тук?
Стигнах входа на кулата и се втурнах вътре. Освен едно каменно, вито стълбище, водещо нагоре, на долния етаж не забелязах нищо друго. Хукнах по стълбите.
Близо до върха на кулата открих една врата. Пред нея нямаше никой и аз я отворих.
Видът на двамата, които бяха в стаята, ми подейства като шок.
Единият беше Шизала.
Другият…? Другият беше Телем Фас Огдаи, принцът на Мисхим Теп, годеникът на Шизала.
С едната си ръка беше прегърнал Шизала, а в другата държеше меч. Беше обърнато лице към мен и гледаше предпазливо към вратата, през която току-що бях влязъл.
Четиринайсета глава
Сладка радост и горчива мъка
Трябва да призная, че за момент, вместо да изпитам радост, че Шизала е в безопасност, бях обзет от ужасно разочарование.
Свалих меча и се усмихнах на Телем Фас Огдаи.
— Привет, принце! Радостен съм да видя, че си успял да предпазиш принцесата и тя е вън от опасност. Как дойде тук? Сигурно си чул нещо затова, което направихме в Нарлет? Или може би Дарнад е успял да изпрати съобщение по-бързо, отколкото съм предполагал?
Телем Фас Огдаи се усмихна и повдигна рамене.
— Има ли някакво значение? Аз съм тук и Шизала е в безопасност. Това е важното.
Приех отговора му, макар че той не отвърна конкретно на въпросите ми.
— Майкъл Кейн — промълви Шизала, — бях сигурна, че са те убили.
— Изглежда провидението е на моя страна — отвърнах, като се опитах да прикрия изражението в очите си, които би трябвало да добавят — запазвайки най-скъпото нещо в живота ми.
— Чух, че си проявил чудеса от смелост — каза някак иронично Телем Фас Огдаи. Неодобрението, което изпитвах към принца, нарасна, въпреки усилията ми да приема една обективна позиция спрямо него, но той определено не ми помагаше.
— Ще може ли да ни оставиш за момент — продължи Телем Фас Огдаи. — Бих искал да разменя няколко думи с Шизала насаме. — Не се наложи да ми го повтори. Поклоних се леко и излязох от стаята.
Щом вратата зад гърба ми се затвори, отвътре долетя гласът на Шизала.
Това вече беше прекалено дори и за мен. Независимо от подобното преживяване в двореца на Варнал, не можах да се стърпя и се втурнах обратно в стаята.
Шизала се бореше с намръщения Телем Фас Огдаи, който се опитваше да я издърпа до прозореца, където чакаше летателният апарат.
— Спри! — произнесох спокойно аз.
Тя ридаеше.
— Майкъл Кейн, той…
— Съжалявам, Шизала, но каквото и да си мислиш след тази случка за мен, аз няма да допусна един грубиян да се държи така с дама.