— К-какво каза? — попитах нежно, объркано.
Тя овладя плача си и ме погледна, усмихвайки се през сълзи.
— Казах „моя любов“ — повтори Шизала. — Майкъл Кейн, обичам те от мига, в който се срещнахме. Спомняш ли си, когато мизип те преследваше? Аз се засмях и ти се присъедини към нея.
— Но точно тогава и аз се влюбих в теб. А аз мислех, че обичаш Телем Фас Огдаи!
— Възхищавах му се тогава — отвърна тя, — но не го обичах, особено след като те видях. Но какво можех да направя? Традицията ме свързваше с него и аз нямах право да я наруша…
— Нито бих очаквал от теб да го направиш. Но сега…
Тя обви ръце около мен и ме привлече близо до себе си.
— Сега — въздъхна тя — сме свободни да се оженим веднага след като се определи денят на годежа ни.
Наведох се да я целуна и се сетих, че не знаех докъде беше стигнала битката навън.
— Трябва да видим как се справят нашите хора с аргзууните — казах й аз.
Тя не знаеше нищо за събитията или поне знаеше много малко, затова набързо й разказах. Тя се усмихна отново и плъзна ръка в моята.
— Няма да се разделя повече с теб. — Знаех, че трябваше да я оставя в кулата или още по-сигурно в летателния апарат, но не можех да понеса мисълта нещо да ни раздели. Корабът ми напомни за деня, в който бяхме полетели над лагера на аргзууните и аз я попитах защо беше изоставила сигурността му.
— Нима не си разбрал? — отвърна тя, докато се спускахме ръка за ръка по стълбите. — Исках да ти помогна или ако се наложеше, да умра заедно с теб. Но когато влязох там, ти вече беше приключил със задачата си и си беше тръгнал.
Стиснах ръката й с любов и благодарност. Останалото знаех от Хоргул.
Навън установихме, че аргзууните масово се предават, загубили желание да се бият, още повече след като бяха разбрали, че кралицата им беше изчезнала.
Към нас се приближи отряд от триумфиращо маршируващи бойци, предвождани от Моват Ярд и Карнак, бившия роб.
Изчакахме ги да се приближат. Изведнъж ме обзе умора и осъзнах, че беше настъпил краят на сражението.
Чувствах се изтощен, но сърцето ми биеше щастливо. Бяхме победили, а Шизала беше обещала да бъде моя. Какво повече можех да желая!
В този момент Карнак се втурна с протегнати ръце. На устните му цъфтеше усмивка.
— Шизала! — извика той. — Шизала, това ти ли си? Какво правиш тук?
Тя го гледаше недоумяващо, не беше познала брадатия мъж. Зачудих се, дали е неин стар приятел, като тайно се надявах да не е предишен годеник или някой, който да наруши щастието ми.
— Карнак, познаваш ли Шизала? — попитах изненадан.
— Да я познавам! — Карнак се разсмя от сърце. — Мисля, че наистина я познавам.
— Карнак! — Сега беше ред на Шизала да се разсмее. — Това ли е твоето име? Това ли?
— Разбира се!
Трябва да ви призная, че наблюдавах не без ревност как другият мъж взе в ръцете си моята Шизала. Но после с една дума всичко дойде на място.
— Татко! — извика тя. — О, татко, мислех, че си мъртъв!
— Щях да бъда, ако не беше този млад мъж със странно звучащо име и неговият приятел Моват Ярд.
Шизала се обърна към мен и стисна ръката ми.
— Ти си спасил живота на баща ми? О, Майкъл Кейн, дворът на Варнал ще продължи да съществува благодарение на теб!
— Благодаря ти, ако не съществуваше, аз щях да съм един много нещастен човек.
Карнак ме потупа по рамото.
— Направо шампион, не съм виждал друг като него, а през живота си съм познавал доста добри бойци.
— И вие самият сте много добър, сър.
— И мен ме бива, млади човече, но никога не съм бил толкова добър, колкото си ти — и ни изгледа със съжаление. — Виждам, че изпитвате известни чувства един към друг. Но ти разбираш, Шизала, че нищо не може да се направи.
— Какво? — Бях извън себе си от ужас. Каква нова причина щеше да се изпречи между любимата ми и мен?
Карнак поклати глава.
— Съществува уговорката с Телем Фас Огдаи. Той…
— Той е мъртъв — прекъснах го аз. Естествено Карнак не знаеше нищо за последните събития и набързо му разказах. Той ме изслуша намръщен.
— Знам, че момчето беше твърдоглаво, и знам, че Хоргул можеше да използва тези свои очи и глас, за да подчини всеки, но никога не съм и помислил, че синът на моя най-стар приятел би могъл… — Карнак или по-скоро царят на Варнал, какъвто беше, поклати глава. — Ще кажем на баща му, че е умрял заради нас — реши той. — В известен смисъл това отговаря на истината.