Той ни погледна и се усмихна.
— Тогава можете да обявите годежа си веднага щом се върнем във Варнал, стига това да е вашето желание.
— Това е нашето желание — казахме едновременно и се спогледахме усмихнати.
Ние тримата, Карнак, Шизала и аз решихме да оставим Черния град под управлението на Моват Ярд. По този начин победата ни щеше да бъде по-малко горчива за тях. Обявихме, че Моват Ярд ще стане временен управител на града, докато не се проведе ново гласуване, след като се сключи договор с Карнала.
Ние не проявихме нужната твърдост към аргзууните, защото съзнавахме, че към действията им ги беше тласнала амбицията на Хоргул.
Малко по-късно се качихме в летателния апарат и се сбогувахме с Моват Ярд.
Карнак пое управлението на въздушния кораб и го поведе през трудните завои на тунела, водещ към повърхността.
После прелетяхме над Пустошта на обречените, над застиналата гора, широката река и над безкрайността на Кримзън Плейн.
Пътуването продължи много дни, но ние го запълнихме с планове за бъдещето и с разкази за времето, през което бяхме разделени.
И ето че се озовахме над Варнал.
Когато градът разбра кои сме, бе обхванат от луда радост. Посрещнаха ни с голяма церемония. Годежът беше обявен и щеше да се състои на следващия ден. Изпълнен с неудържимо щастие, отидох в старата си стая, за да прекарам нощта.
Но след това дойде най-горчивият от всички удари. Сякаш съдбата беше решила да ме накара да премина през всички тези изпитания само за да ме лиши в последния момент от наградата ми. Защото през нощта се събудих от странно, познато усещане.
Почувствах как тялото ми се разпада на частици, как преминавам с фантастична скорост през време и пространство. После всичко свърши и аз отново лежах. Усмихнах се, помислих, че е било само сън. Усетих светлина в очите, сигурно беше сутрин, сутринта на моя годеж.
Отворих очи и погледнах право в усмихнатото лице на доктор Логан — моят главен помощник в лабораторията.
— Логан! — ахнах аз. — Къде съм, какво се случи?
— Не знам, професоре — отвърна той. — Тялото ви е покрито с белези, но сякаш сте по-мускулест. Как се чувствате?
— Какво е станало! — повторих високо.
— Искате да кажете тук ли? Ами, отне ни близо седем часа, докато ви уловим отново на някаква смешна дължина на вълната. Мислехме, че съвсем сме ви изгубили. Нещо е станало с предавателя. Някакво оплитане, не знам точно.
Станах и го хванах за реверите на престилката.
— Трябва да ме изпратите обратно! Трябва да ме изпратите обратно!
— Хей, преживяванията ти не са ти се отразили добре, професоре — каза единият от техниците. — Трябва да си щастлив, че изобщо си жив. Работихме седем часа без прекъсване, ти направо си беше загинал!
— И все още съм — раменете ми увиснаха. Пуснах престилката на Логан и се загледах в оборудването. Беше ме завело на място с големи приключения и прекрасна жена, а ме бе върнало обратно в този противен свят.
Отведоха ме веднага в болница. Седмици преди да ме пуснат, докторите и физиците опитваха да разберат какво се беше случило. Прецениха, че съм негоден за работа и бях освободен. Не бях допуснат повече да се приближа до предавателя. Накрая ме изпратиха в Европа, на продължителна почивка.
И ето ме тук.
Епилог
И това, удостоверявам, беше изявлението на професор Майкъл Кейн, физик и майстор на меча, учен на Земята, рицар на Марс.
Повярвайте му, както му повярвах аз, а ако искате, недейте.
След като изслушах разказа на Майкъл Кейн, поисках разрешение да направя две неща и той пожела да узнае какви са те.
— Нека публикувам тази ваша изключителна история, за да може целият свят да прецени, доколко сте искрен и с ума си.
Той повдигна рамене.
— Подозирам, че ще са много малко онези, които ще дадат вярна преценка.
— Но поне тези няколко ще докажат, че съм прав.
— Така да бъде, а другата молба?
— Да ми позволите да финансирам частен проект за предавател на материя.
— Да. Все пак аз ще съм откривателят на машината. Но ще са необходими много пари.
Попитах колко. Той ми каза и прецених, че щеше да предизвика голяма дупка в наличните ми средства. В действителност беше повече, отколкото можех да си позволя, но не му го казах. Готов бях да подкрепя вярата си в неговата история с голяма сума пари.