— Значи, предстои пазарлък — каза Уебстър.
Джо кимна утвърдително.
— Освен това, ще си заложил и капани, предполагам — продължи Уебстър.
— Само един-два — каза Джо. — Ти ги открий, а после ще поговорим и за тях.
— И вие, мутантите, какво ще поискате от нас?
— Много неща. Но сделката може би ще си струва.
Екранът потъмня, но невиждащите очи на Уебстър не се откъснаха от него. Капани? Разбира се, че щеше да има капани. И то много.
Уебстър затвори очи и усети прилив на кръв в мозъка си.
Какво се бе говорило за философията на Джуейн в онези отдавнашни дни, когато бе изгубена? Че човечеството в течение на две поколения може да извърви път, за който иначе биха му били потребни две хиляди години. Май бе нещо от този род.
Може би в тези неща имаше леко преувеличение. Не особено голямо, обаче.
Хора, разбиращи се помежду си. Хора, способни да осмислят идеите на другите, да погледнат на нещо така, както би погледнал някой друг, да възприемат чуждо схващане така, сякаш е свое собствено. Да го превръщат в част от собствените си знания по даден въпрос. Без неразбирателства, без предубеждения и предразсъдъци, с умението да оценят който и да е човешки проблем от всички възможни ракурси. С нов подход, приложим към всякакви човешки начинания. Към социологията, психологията и инженерното дело, към всички елементи на многостранната и сложна цивилизация. Без караници и разправии и единствено чрез добросъвестната и честна оценка на наличните факти и идеи.
Напредък от сто хиляди години в рамките на две поколения? Защо пък не?
А капаните? Всъщност, имаше ли капани? Бяха ли мутантите наистина готови да споделят знанията си? На каква цена? Дали просто не смятаха да подхвърлят на човечеството още една примамка и скришом да се превиват от смях?
Мутантите не бяха използували тези знания. Естествено, не ги бяха използували, тъй като не се нуждаеха от тях. Мутантите вече владееха телепатия, напълно достатъчна за техните цели. Индивидуалистите не биха могли да оползотворят средство, правещо възможно разбирателството между тях, тъй като то не ги интересуваше. Мутантите очевидно се спогаждаха и осъществяваха контакти помежду си. Изтърпяваха ги като нещо необходимо за отстояването на общите им интереси. Работеха заедно, когато ставаше дума за спасяването на кожите им, но не намираха удоволствие в това.
Честна оферта? Или просто примамка, средство за отклоняване на вниманието на човека в една посока, докато в същото време другаде му се гласеше мръсен номер? Поредна подигравателна шега? Или предложение, в което бе скрито отровно жило?
Уебстър поклати глава. Това нямаше как да се установи. Да се разберат мотивите и основанията на мутантите бе невъзможно.
Стените и таванът на кабинета започнаха да се озаряват от мека светлина. Автоматичното изкуствено осветление се усилваше успоредно с настъпването на мрака. Уебстър хвърли поглед към прозореца и установи, че той се бе превърнал в черен правоъгълник. Тук-таме проблясваха единствено светещите реклами по покривите на далечните сгради.
Натисна превключвател и се свърза със секретарката си.
— Извинявам се, че ви задържах толкова дълго. Изгубих представа за времето.
— Не се безпокойте, господине — отвърна секретарката. — Имате посетител. Господин Фоулър.
— Фоулър?
— Да, господинът от Юпитер.
— Да, да, знам — отвърна уморено Уебстър. — Помолете го да влезе.
Почти бе забравил за Фоулър и за неговите заплахи.
Хвърли разсеян поглед върху бюрото си и забеляза калейдоскопа. Странна играчка, помисли си. Чудата играчка. Проста играчка за простите умове от миналите години На хлапето обаче ще се стори много забавна.
Присегна и я взе. Повдигна я към очите си. Светлината бе изтъкала рисунка от лудешки цветове, геометрически кошмар. Помръдна малко цилиндъра и рисунката се промени. Още веднъж…
В мозъка му избухна внезапна болка и цветовете се сляха в пламък, който обгори разума му.
Цилиндърът падна. Уебстър присегна и с все сила се залови за ръба на бюрото.
Мозъкът му за миг се изпълни с ужас. Що за играчка за малко дете?
Болката обаче постепенно утихна и разумът му започна да се прояснява. Дишането му възвърна своята равномерност.
Странна работа, помисли си. Странно е, че играчката имаше такъв ефект. Може би всъщност вината за случилото се не бе на калейдоскопа, а на нещо друго. На някакъв шок. Или на сърдечен пристъп. Все още бе твърде млад за това, пък и неотдавна бе преминал медицински преглед.
Вратата се отвори и Уебстър повдигна очи. Фоулър прекоси помещението с отмерена и бавна стъпка и застана пред бюрото.