Не ми е приятно да си мисля, Фоулър, че тъкмо когато започваме да се справяме добре с живота си, ще заменим собствената си съдба с една друга съдба, за която не знаем нищо.
— Ще изчакам още ден или два — каза Фоулър. — Длъжен съм обаче да ви предупредя, че не можете да ме спрете или да ме накарате да променя решението си.
— Друго и не искам — отвърна Уебстър. Стана и подаде ръка. — Ще се ръкуваме ли? — попита.
Още докато се ръкуваше с Фоулър, Уебстър си даде сметка, че нищо нямаше да се промени. С или без философията на Джуейн човечеството се бе устремило към изпитание. Изпитание, което щеше да стане още по-тежко вследствие на философията на Джуейн. Мутантите щяха да се погрижат за това. Ако това бе тяхната шега, избраният от тях начин да се отърват от човешката раса, нямаше да допуснат и най-малкото недоглеждане. Още преди следващата сутрин всеки мъж, жена и дете щяха да получат възможност да погледнат в калейдоскоп. Или в нещо друго. Един Бог знаеше по колко начина можеха да бъдат уведомени.
Изчака Фоулър да затвори вратата зад себе си, отиде до прозореца и погледна навън. Над покривите на града се извисяваше нова светеща реклама, която преди това не бе забелязал. Лудешка реклама, която образуваше лудешки цветни светлинни знаци по небосвода. Начинът, по който примигваше, наподобяваше ефекта на калейдоскоп.
Уебстър стисна устни, когато я видя.
Това трябваше да се очаква.
Сети се за Джо и в мозъка му проблясна гняв, съчетан с желание да убива. Обаждането на Джо бе неприкрита гавра, подигравателен жест, показващ на човека, че е изгубил играта и загубата му е непоправима.
Трябваше да ги избием всичките, помисли си Уебстър и се учуди, че прие тази мисъл хладнокръвно и спокойно. Трябваше да ги унищожим така, както се унищожават причинителите на опасно заболяване.
Човекът обаче вече бе забравил насилието като световна и индивидуална проява. Вече бяха изминали цели сто двадесет и пет години от деня, когато една група бе проявила насилие спрямо друга група.
Когато Джо се обади, учението на Джуейн е лежало на бюрото. Даде си сметка за това, което бе сторил. Трябваше само да присегна с ръка и да го докосна. И аз направих точно това.
Тук ставаше дума за нещо много повече от телепатия, за нещо много повече от отгатване. Джо е знаел, че той ще вземе калейдоскопа. Нямало е как да не го знае. Или е бил ясновидец, или е притежавал умението да въздействува върху бъдещето. Може би само с час напред, но това е било достатъчно.
Джо, както и другите мутанти, разбира се, са узнали за Фоулър. С проницателните си телепатични мозъци са узнали всичко, което са искали да узнаят. В случая обаче открили нещо друго, нещо различно.
Не се отмести от прозореца и продължи да наблюдава светещата реклама. Знаеше, че в този момент я наблюдават и хиляди други хора. Наблюдаваха я и усещаха същото болезнено въздействие върху своя разум.
Уебстър се намръщи и се опита да открие някаква последователност в редуването на светлините. Може би ставаше дума за постигането на някакво специфично физиологическо въздействие върху определен център от човешкия мозък. Върху част от мозъка, която досега не е била използувана. Част от мозъка, която е предстояло да бъде задействувате в определен момент на човешкото развитие. Ето, че бе започнала да изпълнява функцията, която сега й натрапваха.
Най-сетне бе открит пътя към философията на Джуейн. Нещо, към което хората се бяха стремили векове, най-сетне бе настъпило. И то в момент, когато без него щеше да им бъде много по-добре.
В отчета си Фоулър бе писал, че не е в състояние да опише фактите, тъй като не съществуват думи за описване на фактите, за които би искал да разкаже. И сега не разполагаше с необходимите думи, разбира се, но разполагаше с нещо много по-добро — с аудитория, способна да разбере искреността и величието, криещи се зад думите, които владееше. Аудитория с нов усет, който щеше да й помогне да схване част от величието на нещата, за които щеше да говори Фоулър.
Именно Джо бе планирал това. Бе изчакал идването на този момент. Бе използувал философията на Джуейн като оръжие срещу човешката раса.
С философията на Джуейн човек щеше да отиде на Юпитер. Противно на всякаква логика, пак щеше да отпътува за Юпитер. За добро или за лошо, щеше да замине за Юпитер.
Единственото, което можеше да обрече на неуспех намеренията на Фоулър, бе неспособността му да опише какво е видял и почувствувал, да достигне до хората с ясно изложение на своето послание. Изразено с обикновени човешки думи, то щеше да бъде неопределено и мъгляво. Хората първоначално може би щяха да му повярват, без обаче убедеността им в правотата му да е непоклатима и щяха да се вслушат и в други доводи.