Тази възможност обаче сега бе провалена. Думите на Фоулър нямаше да бъдат възприети като нещо неопределено и мъгляво. Представата на хората за Юпитер щеше да бъде така ясна и пълна, като тази на Фоулър.
Хората щяха да заминат за Юпитер и да започнат живот, различен от човешкия.
Цялата Слънчева система, с изключение на Юпитер, щеше да остане на разположение на новата раса от мутанти, за да развият върху нея каквато култура си пожелаят. Култура, която едва ли щеше да следва пътя на цивилизацията на предците.
Уебстър се отстрани от прозореца и се завърна при бюрото. Наведе се, отвори чекмедже и бръкна в него. Ръката му улови предмет, който никога не бе смятал, че някога може да използува. Вехтория, музеен предмет, който бе захвърлил там преди дълги години.
Взе носна кърпа и грижливи почисти от прах металната повърхност на пистолета. Сетне с треперещи пръсти провери изправността на механизма му.
Фоулър бе ключът към всичко. Ако Фоулър загинеше…
Ако Фоулър загинеше и станциите на Юпитер бъдеха закрити и изоставени, мутантите щяха да бъдат победени. Човечеството щеше да се сдобие с философията на Джуейн и да следва съдбата си. Експедицията до съзвездието Кентавър щеше да потегли към звездите. Опитите за създаване на изкуствен живот върху Плутон щяха да продължат. Човекът щеше да продължи по пътя, заложен в неговата култура.
По-бързо от преди. По-бързо, отколкото някой въобще можеше да си представи.
Две големи постижения, отказът от насилие и схващанията, заложени във философията на Джуейн, щяха да ускорят вървежа на човека по пътя му, накъдето и да водеше.
Отказът от насилие и…
Уебстър се вгледа в пистолета, който стискаше в ръката си и главата му се изпълни с рева на ветрове.
Две големи постижения, а той бе на път да обезсмисли първото.
Цели сто двадесет и пет години едно човешко същество не бе убивало друго. Близо хиляда години убийствата бяха престанали да бъдат фактор в определянето на изхода от човешките дела.
Хиляда години мир, а сега една-единствена смърт можеше да го обезсмисли. Един-единствен изстрел в нощта можеше да обезсмисли цялата структура, да върне човека към предишното старо животинско мислене.
„Щом Уебстър е убил, защо да не мога и аз да убия? Малко ли хора има за убиване? Уебстър постъпи много правилно, ама не виждам защо трябваше да се ограничи само с един. Не виждам защо трябва да го бесят, човека, би трябвало медал да му дадат. Преди всичко трябва да видим сметката на мутантите. Ако не бяха те…“
Ей такива думи щяха да се чуват.
Точно това е вятърът, който вие в мозъка ми, помисли си Уебстър.
Отражението на примигващата лудешка реклама покриваше с призрачни светлини стените и пода.
Фоулър я вижда, помисли си Уебстър. Вижда я, а дори и да не я е видял, знае, че имам калейдоскоп.
Захвърли пистолета в чекмеджето и се отправи към вратата.
БЕЛЕЖКИ ПО ШЕСТОТО ПРЕДАНИЕ
В произхода му, за разлика от този на всички останали предания, съставляващи легендата, не може да има съмнения. Тук, в това шесто предание, безпогрешно улавяме следите на разказваческото умение на Кучетата. В него срещаме високите емоционални стойности и големия интерес към проблемите на етиката, присъствуващи във всички останали Кучешки митове.
Колкото и странно да изглежда, именно в това предание Тайг открива най-силни доводи в полза на действителното съществуване на Човешката раса. Именно тук, отбелязва той, откриваме свидетелства, че Кучетата отдавна са си разказвали тези предания пред горящия огън и са обсъждали съдбата на Човеците, погребани в Женева или заминали за Юпитер. Именно тук според него ни се разказва за първия допир на Кучетата със световете на коблитата и за първите им стъпки към създаването на животинско братство.
Според него пак тук срещаме свидетелства, че Хората са представлявали друга раса, извървяла част от културния си път заедно с Кучетата. Според Тайг не можем да твърдим с увереност, че именно катастрофата, описана в това предание, в действителност е причинила края на Човека. Той допуска, че през изминалите векове преданието е било разкрасено, преди да достигне до нас в сегашния си вид. Твърди, че то съвсем ясно доказва, че Човешката раса е била сполетяна от някаква катастрофа.
От друга страна, Роувър не приема твърденията на Тайг и смята, че в това предание разказвачът довежда до логически завършек заключенията си относно културата на Човека. Роувър смята, че без широта на целите и поддържането на стабилност нито една култура не може да оцелее и че това е поуката, която трябва да извлечем от преданието.